Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

Ето че госпожа дофината излезе на сцената, облечена в костюма на Колет211. Господин Дьо Коани сменяше костюма си в своята ложа.

Изведнъж се появи кралят сред кръг от сведени глави. Луи XV се усмихваше и, изглежда, беше в прекрасно настроение. Дофинът седна от дясната му страна, а господин графът на Прованс — от лявата.

Петнадесетината души, които съпровождаха краля, седнаха при жеста му.

— Няма ли да започваме? — попита той.

— Сир — отговори дофината, — овчарите и овчарките още не са се облекли. Очакваме ги.

— Можеха да играят и в градски дрехи — заяви кралят.

— Не, сир — възрази дофината. — Театърът трябва да е истински, защото искаме да огледаме костюмите на светлината и да преценим как изглеждат.

— Много правилно, госпожо — отвърна кралят. — Ами тогава да се поразходим.

Като изрече тези думи, Луи XV стана, за да обиколи коридора и сцената. Между другото той беше доста обезпокоен, защото госпожа Дю Бари все още не се беше появила.

Русо стана от мястото си силно развълнуван. Дофината го очакваше. Тя държеше в ръка арията на Колет.

— Изгубих цялото си щастие… — пееше тя.

Щом видя Русо, дофината се приближи до него. Философът се поклони смирено, като си казваше, че поздравява просто една жена, а не принцеса. Дофината после поиска мнението му за извивките на третия стих: Колен ме изоставя…

Русо разви цяла теория за декламацията и ритмичния й съпровод, но колкото й научна да беше тя, бе прекъсната от шумното нахлуване на краля и на няколко придворни. Луи XV влезе точно във фоайето, където философът даваше урок на госпожа дофината.

Неволната изненада и реакцията на Негово величество бяха същите като на господин Дьо Коани, само че господин Дьо Коани познаваше Русо, а Луи XV — не. Той се вгледа продължително в нашия човек и в същото време слушаше комплиментите и благодарностите на дофината. Този изпълнен с власт и царственост поглед, който не беше приучен да се свежда при никакви обстоятелства, направи неотразимо впечатление на Русо, чийто поглед в това време стана плах и несигурен. Дофината изчака кралят да завърши огледа и като се приближи до Русо, попита:

— Ваше величество ще ми позволи ли да му представя нашия автор?

— Вашият автор ли? — отвърна Луи XV, като се престори, че се мъчи да си спомни.

Дофината изпита съчувствие към нещастника.

— Господин Жан-Жак Русо, сир — допълни тя. — Авторът на очарователната опера, която ще представим пред Ваше величество.

Тогава кралят вдигна глава.

— Аха! — каза той студено. — Поздравявам ви, господин Русо.

И продължи да го оглежда така, че да изтъкне още веднъж всички недостатъци на облеклото му. Русо не проронваше нито дума. Той сякаш се бе вкаменил и бе забравил всички сентенции, които се беше приготвил да каже на тиранина.