Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Да, обещавам. Искам това повече от всичко — отговори Ранек.
— Айла, ако се свържеш с Ранек, обещаваш ли да се грижиш за него и да го закриляш с майчинската си сила, да приемеш безрезервно Дара на Живота на Майката, да споделиш твоите деца с мъжа на твоето огнище? — попита Тюли.
Айла отвори уста, но от нея не излезе никакъв звук. Тя се изкашля, прочисти гърлото си и накрая отговори, но с едва доловим глас:
— Да, обещавам.
— Чуха ли всички свидетели това Обещание? — попита Тюли хората, които се бяха събрали.
— Чухме го — отговори групата.
След това Диджи и Торнек започнаха бавно да барабанят по костните си инструменти, като внимателно променяха тона, така че да акомпанират на гласовете, които бяха започнали да припяват.
— Ще се свържете по време на Лятното Бракосъчетание, в присъствието на всички Мамутои — каза Тюли. — Обиколете три пъти огнището, за да скрепите Обещанието.
Ранек и Айла, застанали един до друг, обиколиха бавно огнището под звуците на ритмичната музика и припяването на хората. Церемонията беше извършена. Бяха се Обещали един на друг. Ранек беше изпаднал в екстаз. Имаше усещането, че не стъпва по земята, а лети. Щастието му беше така безкрайно и завладяващо, че му беше невъзможно да повярва, че Айла не го споделя. Беше забелязал известна неохота у нея, но я извини, като го отдаде на срамежливост, умора или притеснение. Толкова много я обичаше, че изобщо не можеше да му мине през ум, че тя не го обича по същия начин.
Но Айла обиколи огнището със свито сърце, макар че се опитваше да не го показва. Джондалар се свлече на пода, защото не го държаха краката, сякаш всичките му кости се бяха разпаднали, чувствуваше се като празна, изхвърлена торба. Повече от всичко му се искаше да се махне, да не вижда как красивата жена, която обичаше, крачи до щастливо ухиления тъмнокож мъж.
Когато завършиха третата обиколка, ритуалите бяха спрени за известно време за благопожелания и раздаване на подаръци на всички празнуващи. В даровете за Бекти влизаха пространството, придадено към Огнището на Жерава от Огнището на Зубъра, огърлица от кехлибар и раковини, малък нож с украсена кания, които бележеха началото на богатството, което тя щеше да натрупа през живота си. На Лати бяха връчени лични вещи, важни за една жена и красива, богато украсена лятна туника от Нези; която да носи на празненствата по време на Лятното събиране. Щеше да получи и още много подаръци от роднини и близки приятели от други биваци.
Айла и Ранек получиха домакински принадлежности: черпак, изработен от рог, стъргало с две дръжки за омекотяване на вътрешната страна на кожи с косъм, в което имаше процеп за подмяна на острието, плетени подови рогозки, чаши, купи, подноси. Макар че Айла си мислеше, че са получили много неща, всичко това беше само знак на внимание. Много повече щяха да получат на Лятното събиране, но се очакваше и те, и Лъвският бивак също да връчат дарове. Малки или големи, подаръците задължаваха, а отчитането кой на кого има да дава беше сложна и безкрайно очарователна игра.
— О, Айла, толкова се радвам, че ще сключим брак едновременно! — възкликна Диджи. — Толкова ще е забавно да го планираме заедно, но ти ще останеш тук, а аз ще замина да създам нова землянка. Ще ми липсваш идната година. Толкова ще е забавно да разберем коя първа ще бъде благословена от Майката. Ти или аз. Айла, сигурно си много щастлива.
— Да, изглежда е така — усмихна се Айла, макар че сърцето и беше другаде.
Диджи се зачуди на липсата на ентусиазъм у приятелката си. Кой знае защо Айла не изглеждаше така развълнувана от Обещанието си както Диджи от своето. И Айла се питаше защо е така. Би трябвало да е щастлива, искаше и се да бъде щастлива, а единственото, което изпитваше, беше изгубена надежда.
По време на всеобщата врява Айла и Мамут се измъкнаха в Огнището на Зубъра, за да довършат последните си приготовления. Когато станаха готови, те поеха обратно по пътеката, но Мамут се спря в сянката между Огнището на Северния елен и Огнището на Мамута. Хората се бяха събрали на малки групички, увлечени в разговори и шаманът издебна момент, в който никой не гледаше към тях. Тогава направи знак на Айла и те бързо влязоха в ритуалната територия, криейки се в сенките до последния момент.
Мамут, в началото незабелязан от никого, застана безмълвно пред огнището близо до екрана, със заметната отпред пелерина и ръце скръстени на гърдите. Очите му сякаш бяха затворени. Айла беше седнала на земята пред него с кръстосани крака и наведена глава, раменете и също бяха загърнати с пелерина. Когато ги забелязаха, всички останаха със смътното усещане, че изведнъж са се появили сред тях. Никой не ги беше видял да приближават. Те просто си бяха там. Хората бързо намериха къде да седнат, изпълнени с предчувствия и вълнение, готови за тайнството и магията на Огнището на Мамута и любопитни да видят новата церемония, която бе подготвена за тях.