Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

В този момент Швейк направи величествен жест с ръка.

— Господа благодетели — каза той, като имитираше гласа на кмета. — Четох веднъж в една книжка, че през време на шведските войни, когато имало заповед за настаняване в еди-кое си село и кметът там нещо го усуквал и не искал да им услужва, те го обесвали на най-близкото дърво. Освен това днес един полски подофицер, в Санок, ми разправи, че като дойдат настанители, кметът е длъжен да свика всички общински съветници и заедно с тях минава от къща на къща и казва без големи усуквания: „Тук трима, тук четирима, господа офицерите ще спят в жилището на свещеника и в течение на половин час всичко трябва да бъде готово.“ Господин благодетелю — обърна се Швейк сериозно към кмета, — къде е тук най-близкото дърво?

Кметът не разбираше какво е това „дърво“ и затова Швейк трябваше да му обясни, че то е брезата, дъбът, крушата, ябълката и, с една дума, всичко, което има здрави клони. Кметът пак не го разбра и като чу да се изреждат някои овощни дръвчета, уплаши се, защото тъкмо зрееха черешите, и каза, че не знае в селото да има дървета, само пред къщата му имало един дъб.

— Хубаво — каза Швейк, като направи с ръка международния знак на обесването, — ние ще те обесим тук пред къщата ти, защото ти трябва да разбереш, че е война и че на нас ни е заповядано да спим тук, а не в някаква си Крошенка. Ти, дръвнико, няма да изменяш стратегическите ни планове, защото в противен случай ще се люшнеш във въздуха, както пише в книжката за шведските войни… Господа, подобен случай имаше и на маневрите край Велке Мезиржичи.

В този момент фелдфебелът Ванек прекъсна Швейк:

— Това после ще ни го разправите, Швейк! — И като се обърна към кмета, отсече: — Хайде, а сега бий тревога и давай квартири.

Кметът се разтрепера и запелтечи, че уж имал най-добри намерения към господа благодетелите, но щом като не желаят, надявал се все нещо да се намери и в неговото село. Господата да не се тревожат, той само фенера щял да си вземе.

Като излезе от стаята, твърде оскъдно осветявана от малко газениче под иконата на някакъв светия с крайно осакатен и жалък вид, Ходоунски изведнъж се провикна:

— Ами къде изчезна Балоун?

И преди още да могат да се огледат, пооткрехна се вратичката зад печката, която видеше някъде навън, и през нея се вмъкна Балоун, озърна се наоколо, за да се увери, че кмета го няма, и каза с гъгнив глас, като че ли имаше най-злокачествена хрема:

— Хаз бхях в кхилера, гхребхнах хот нхещо и схи нхапхълнхих устхата, ха схегха тхо пхолхепна по нха-бцхето мхи. Нхи е схолхено, нхи е кхисхело, простхо тхестхо зха хлхяб.