Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Фелдфебелът Ванек го освети с батерийката и всички можаха да установят, че в живота си не бяха виждали по-изцапан австрийски войник. След това изведнъж се изплашиха, защото видяха, че куртката на Балоун се беше издула така, сякаш беше в последните дни на бременност.
— Какво ти е станало, Балоун? — попита го Швейк със състрадание, като го ръгна в надутия корем.
— Това са краставици — изхърка Балоун, задавяйки се от тестото, което не мърдаше ни нагоре, ни надолу. — Внимателно, това са кисели краставици. Изядох на бърза ръка три, останалите донесох за вас.
Балоун започна да вади една по една киселите краставици от пазвата и да ги раздава на другарите си.
В тоя миг на прага се появи кметът с фенер в ръка и като видя тая сцена, прекръсти се и простена:
— Москалите ни грабиха и нашите грабят.
Всички излязоха в селото, придружавани от глутница кучета, които плътно се тълпяха около Балоун и се хвърляха към джоба на панталона му, където той беше скрил парче сланина, задигнато също така от килера на кмета, но от голяма лакомия укрито от приятелите му.
— Какво са те начоколили така кучетата? — попита Швейк.
Балоун се позамисли и отговори:
— Подушили са те, че съм добра душа.
Той не каза обаче, че е сложил ръката си в джоба върху сланината и че един от песовете непрекъснато се опитва да го захапе за нея…
По време на обиколката за търсене на квартири се установи, че Лисковец е голямо селище, което обаче наистина е било твърде много изстискано от военната стихия. Вярно, че селището не беше опожарявано, двете воюващи страни само по едно чудо не бяха го включили в сферата на военните операции, за сметка на това обаче тук бе настанено населението от близките унищожени села Хирув, Грабув и Холубля.
В някои от къщите живееха дори по осем семейства в най-голяма мизерия след всички загуби, понесени в тая грабителска война, една от фазите на която ги беше връхлетяла като хищна вълна на наводнение.
Ротата трябваше да се настани в малка опустошена бирена фабрика на другия край на селото. Квасилният цех можеше да побере половин рота. Останалата част от ротата по десет войника бе разквартирувана в няколко имения, в които заможните шляхтичи не бяха пуснал бедната сбирщина от безимотни селяни, докарани до просяшка тояга.
Щабът на ротата с всички офицери заедно с фелдфебела Ванек, свръзките, телефониста, санитарите, готвачите и Швейк се настани в дома на попа, който също не беше приел на квартира нито едно от разорените семейства от околността, така че разполагаше с достатъчно място.
Попът беше висок, суховат стар господин с избеляло и мазно расо, който от голямо скъперничество почти не се хранеше. Баща му го беше възпитал в голяма омраза към русите. Той обаче неочаквано се освободи от тази си омраза след отстъплението на русите, когато дойдоха австрийските войски и му излапаха всички гъски и кокошки, които русите бяха оставили на мира, въпреки че у него бяха живели няколко рошави задбайкалски казаци.
По-късно, когато в селото дойдоха унгарци и извадиха всичкия мед от кошерите, той намрази още повече австрийската армия. Сега той наблюдаваше с голяма ненавист неканените си нощни гости и му доставяше голямо удоволствие да се навърта край тях, да свива рамене и да повтаря:
— Нищо нямам, истински просяк съм, у мене, господа, няма да намерите троха хляб.
С най-печална физиономия посрещна това, разбира се, Балоун, който насмалко щеше да се разплаче от тази мизерия. В главата му непрекъснато се мяркаше представата за някакво прасенце с бакърено зачервена, хрупкава и апетитно ухаеща кожичка. Балоун при това бе оставен да дреме в кухнята на попа, където час по час си пъхаше носа един висок момчурляк, който беше едновременно ратай и готвач на попа и на когото попът бе наредил най-строго да следи да не се открадне нещо.
В кухнята Балоун не можа да намери нищо, в солницата той откри само малко кимион в една хартия и го натъпка в устата си и именно ароматът му предизвика у него вкусовите халюцинации за прасенцето.
На двора на малката спиртна фабрика зад попското жилище бяха лумнали огньове и в казаните вече кипеше вода, но във водата нямаше нищо.
Фелдфебелът и готвачите обикаляха селото, търсеха свиня, но напразно. Където и да отидеха, все един отговор ги посрещаше: москалите всичко изяли и ограбили.
Те събудиха и евреина в кръчмата, който започна да скубе бакембардите си и по тоя начин да изразява съжалението ся, че не може да услужи на господа войниците, а накрая взе да ги убеждава да купят от него една стара, стогодишна крава, мършав скелет, само кожа и кости. Евреинът искаше безбожна сума за нея, скубеше си брадата и се кълнеше, че такава крава те не могат намери в цяла Галиция, в цяла Австрия и Германия, в цяла Европа и в целия свят. При това той виеше, плачеше и се кълнеше, че това е най-дебелата крава, която по поръчение на Йехова се е явила на бял свят. Кълнеше се във всичките си праотци, че да видят тая крава, идвали хора чак от Велочиска, че в цялата околност се разказвали легенди за нея, че тя дори не била крава, а най-сочен бивол. Накрая той коленичи пред тях, започна да прегръща коленете им и да вика: