Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
На Вейлин му се искаше да каже някакви думи на утеха, да сподели спомени за побелелия ветеран и бившия обирджия катерач, но Кейнис вече гледаше студено право пред себе си.
— Неприятно ми е, че ще трябва отново да поемете на поход, при това почти без почивка — каза той. — Но имаме работа в Алтор.
Изражението на Кейнис не се промени.
— Както заповяда милорд.
„Така ли ще е отсега нататък? — запита се Вейлин. — Единият изгубва вярата си и другият го мрази заради това, а уж сме приятели?“
Тропот на галопиращи копита привлече вниманието му и Вейлин видя Норта да навлиза в импровизирания им лагер. Снежинка тичаше след него с дълги подскоци. „Може би това ще намали напрежението помежду ни“ — помисли си Вейлин, когато Норта скочи от седлото и тръгна към Кейнис с широка усмивка.
— Ти нали уж си мъртъв? — поздрави го Кейнис с усмивка, но не личеше да е изненадан, което потвърди отдавнашното подозрение на Вейлин, че не е успял да заблуди братята си с мнимата смърт на Норта.
Норта само се засмя и го прегърна.
— Страхотно е, че те виждам, братко. Племенникът и племенничката ти отдавна чакат да се запознаете.
Снежинка се приближи да подуши Кейнис и той се дръпна крачка назад.
— Не ѝ обръщай внимание — каза Норта. — Днес попаднахме на още един робски фургон, така че стомахът ѝ е пълен.
— Разрешихме проблема ти с недостига на оръжия — каза му Вейлин и посочи тъмната купчина трупове на юг. Еорилите не разбираха идеята за вземането на военнопленници, за тях войната беше само в черно и бяло, без задръжки и излишно съчувствие, макар че се бяха постарали да пощадят възможно най-много коне.
— Ще ги помолиш ли следващия път да оставят поне един-двама живи? — каза Норта. — Мъртвите не можеш ги разпита.
— Ако трябва да гадая, бих казал, че утре ще имаме достатъчно пленници за разпит.
Граф Марвен беше действал на сигурно срещу воларианската пехота, заграждайки я по фланговете с кавалерията си, докато стрелците му отслабили центъра със серия залпове. Нападнал с цялата армия чак когато преценил, че врагът е отслабен достатъчно. Воларианската войска се състояла от един батальон свободни мечове и два варитайски. Както можело да се очаква, свободните мечове бързо положили оръжие, докато варитаите се били до последния човек. Дори и така успели да заловят само шепа пленници, повечето от тях ранени.
— И нито един офицер — докладва графът на Вейлин. — Няма нито един с по-висок чин от сержант или както там наричат сержантите в армията си.
Погледна с раздразнение близнаците, които им бе оставил васален лорд Дарвус — единият викаше от болка, докато брат му се опитваше да зашие плитка рана на ръката му.
— Значи все пак не са оцапали гащите? — тихо попита Вейлин.
— Ни най-малко. Нямат удържане тези двамцата, милорд. Храброст имат в излишък — отговори той, после добави с тих глас: — Колкото до акъл обаче…
— Господа — извика Вейлин на близнаците, — по-добре идете в шатрата на брат Келан.
Младите лордове станаха и се поклониха с обичайния си синхрон, после онзи вляво проговори от името и на двамата. Вейлин бе забелязал, че само той говори, вероятно по взаимна договорка, така че да не говорят в хор.
— Има много по-тежко ранени мъже, милорд, които се нуждаят от грижите на лечителя. Един истински рицар не би го занимавал с дреболия.
— Което показва, че малко познавате истинските рицари. Дядо ви няма да се зарадва, ако се върнете без някой крайник заради инфектирана рана и некадърен шев. — Кимна към платнището на палатката. — Изчезвайте.
— Събрахме предостатъчно оръжия за Свободната рота, милорд — докладва брат Холун, след като близнаците тръгнаха. — Всъщност оръжието ще стигне и за шест такива роти.
— Загубите ни? — попита Вейлин.
— Трийсет и петима убити, шейсет ранени — отвърна братът с обичайната си категоричност.
— Щяха да са по-малко, ако освободените пленници не се бяха включили в сражението — отбеляза граф Марвен. — Явно омразата е по-силна от инстинкта за самосъхранение.
— Въпреки това сте се справили отлично, милорд — похвали го Вейлин. — Помолих брат Харлик да нарисува карти на Алтор и околностите му. Бих искал да им хвърлите един поглед и да чуя идеите ви как най-добре да подходим там.
Нилсаелецът се поклони някак колебливо. Вейлин знаеше, че след случилото се в Линеш Марвен не го долюбва особено, а Вейлин, от своя страна, не одобряваше — по онова време — нескритата амбиция на графа да се отличи във военното дело. Сега обаче подобни съображения бяха без значение.