Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
— Какъв извод правите от всичко това? — попита Лирна.
— Че ето тук ще трябва да се разделят — отговори той и забоде пръст върху малко петънце на осемдесетина мили източно.
— Зъбите на Мьозис — каза Елл-Нурин. — Пророческо място за битка.
— Там боговете със сигурност ще ни се усмихнат — вметна Белорат. — Ако ще ни се усмихват някъде, там ще е.
— Смятате да нападнете, докато разделят флотилията си? — попита Лирна.
— Точно така, ваше величество — отвърна Щита. — Ще подходим от северозапад с попътен вятър и най-напред ще потопим войсковите им кораби. Без тях цялото начинание се обезсмисля.
— А защо смятате, че няма да съберат отново флотилията си в едно, като видят платната ни на хоризонта?
Елл-Нестра посочи с пръст една точица южно от Зъбите на Мьозис.
— Змийската опашка. Там богът е оставил не само зъбите си.
— Гигантски каменен риф, ваше величество — обясни Елл-Нурин. — Южната им дивизия ще трябва да го заобиколи, ако иска да се събере с войсковите кораби. А тази задача е дяволски трудна дори при благоприятно време.
— Залагаме всичко на една карта, а именно че ще се придържат към плана, препоръчан в книгата — каза Лирна. — План, който може изобщо да не е стигнал до тях.
— Книгата не е била само в един екземпляр — каза Елл-Нурин. — Според нашите източници планът е пристигнал безпрепятствено във Варинсхолд. Знаем също, че воларианският генерал е написал писмо до члена на Съвета, в което изразява съболезнованията си за кончината на сина му, загинал най-вероятно при буря, защото от кораба му не е била открита и следа.
— Отплаваме с отлива — каза Щита и се дръпна от масата.
— Флотът ни не е пълен — каза Елл-Нурин. — Още два дни и ще разполагаме с още петдесет кораба.
— Да, и ще връчим Островите на воларианците. И така се забавихме твърде много и ще трябва да опънем всички платна и да се молим за ветрове, ако искаме да стигнем до Зъбите навреме. — Погледна Лирна с една от ужасните си усмивки. — Моят първи помощник твърди, че ваше величество е изключителен познавач на играта кешет. Ще ми окажете ли честта да играете с мен, след като потеглим?
Играеше много по-добре от Белорат: разчиташе на собствения си тактически усет, а не на наизустени стратегии, импровизираше със забележителен хъс и въображение. Но освен това беше прекалено агресивен и не достатъчно гъвкав в дългосрочен план. Но поне не се налагаше Лирна нарочно да проточва поражението му.
— Петдесет и осем хода — каза тя и взе императора му от дъската. — Впечатляващо.
— Сигурно е било трудно — каза той и се облегна на стола си с искрена усмивка.
— Трудно ли, милорд Щит? По своята същност кешет е една изключително проста игра и…
— Не говоря за играта. А за дългогодишните преструвки. Една безкрайна игра на криеница. Така де, кой би искал най-умният човек в стаята да е принцесата, която по традиция се счита за част от мебелировката? Сигурно сте бродирали в кьошето, докато баща ви е провеждал съветите си. Подозирам, че и с бродерията се справяте отлично.
— Грешите. Истината е, че така и не се научих на шев и кройка. Освен това рядко присъствах на кралските съвети, защото ги намирах за скучни — предварително знаех кой какво ще каже. Но за другото сте прав — трудно е да се преструваш на глупак пред глупаци.
— Сега вече няма нужда от преструвки. Целият свят може да види вашето… — Поколеба се и млъкна, отправил взор към морето и многобройната флотилия наоколо.
— Моето истинско лице? — попита тя. Установи, че смущението му я развеселява.
— Изразих се зле и ви моля за прошка.
Лирна се зае да прибере фигурките си от дъската.
— Не се съмнявам, че ще чуя и по-лоши неща, когато се върна в Кралството.
— Дали ще ви приемат? — попита той. — Каквато сте сега?
— Говорите така, сякаш имат някакъв избор. Аз съм кралица по правото на кръвта. Само това им трябва да знаят.
— И очаквате да ви се подчинят безпрекословно?
— Връщам се от мъртвите и нося белезите на страданията си в служба на Кралството във време на най-страшна заплаха. Какво по-сигурно доказателство, че Покойните са на моя страна? — Усмихна се и посочи дъската. — Още една игра, милорд?
— Откровено казано, не виждам смисъл, а вие? — Наведе се напред и я погледна сериозно, без следа от усмивка. — Защо дойдохте? Можехте да си останете на Островите и да отплавате нанякъде, ако претърпим поражение.