Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
На петия ден пресякоха Велен по брод и продължиха на юг, докато веригата на Сивите чукари не се появи на хоризонта. Вейлин нареди армията да спре за еднодневна почивка и разузнаване. Както можеше да се очаква, привечер Санеш Полтар се върна с лоши новини.
— Много конници — докладва той пред капитанския съвет. — Югоизточно оттук. Яздят усилно след войници от марелим сил, които се придвижват пеша и са много по-малко на брой, едва една трета от конниците. Бързат към планината, търсят убежище. — Поклати глава. — Няма да стигнат дотам.
— Има ли време нашата кавалерия да се придвижи? — попита Вейлин.
Еорилският боен вожд сви рамене.
— За нас ще има, за другите не знам.
Вейлин посегна към плаща си.
— Капитан Адал, капитан Орвен, съберете хората си. Тръгваме веднага. Граф Марвен, пратете нилсаелската кавалерия да огледа на юг и на запад. Северната армия остава под ваше командване, докато не се върна.
Пламък донякъде му напомняше Плюй — и двата коня обичаха да препускат. Сега Пламък тръскаше глава и пръхтеше доволно, докато галопираха на юг в група, множеството коне наоколо вдигаха облаци прах, копитата им трещяха като гръмотевици. Дарена яздеше до Вейлин — Адал бе предложил да остане в армията, на което тя реагира остро. Двамата успяваха да поддържат темпото на еорилите, но Северната гвардия и хората на Орвен бяха изостанали с половин миля. Нощта ги принуди да спрат, след като бяха изминали двайсетина мили.
Не запалиха огньове, хората просто седяха или стояха прави до животните си и чакаха утрото. Щом спряха, Дарена се бе смъкнала незабавно от седлото, увила се бе добре с плаща си и бе седнала на тревата.
— Няма да се бавя — каза на Вейлин тя с успокояваща усмивка и затвори очи.
— Това наистина ли е необходимо, милорд? — попита Адал, загледан разтревожено в неподвижната Дарена.
— Тя не е на мое подчинение, капитане. — Кръвната песен измърмори тихо, имаше нотка на гняв и негодувание, ала и нещо друго, нещо, което сега му се стори съвсем очевидно, предвид искрената тревога в погледа на капитана. „Всичките тези години, а още не ѝ е признал“ — зачуди се Вейлин.
Дарена ахна, отвори очи и примигна няколко пъти.
— Спрели са — прошепна тя и залитна напред. Адал пристъпи да ѝ подаде ръка, но тя му махна и се надигна с пъшкане.
— Воларианците? — попита Вейлин.
— Кралската гвардия. Спрели са на един хълм на шейсетина мили южно оттук по права линия.
„Моят брат се готви за сражение“ — помисли си Вейлин. Песента беше повече от ясна — Кейнис командваше останките от Кралската гвардия и му беше писнало да бяга.
— На конете! — извика Вейлин, отиде при Пламък и се метна на седлото. — Ще яздим през нощта!
Яздиха в тръс, докато слънцето не изгря, после преминаха в галоп. Вейлин пришпорваше жестоко Пламък, но по всичко личеше, че жребецът би постигнал същата скорост и без подкана от негова страна — такава радост се излъчваше от атлетичното му тяло, когато настигнаха и задминаха еорилите. След час езда теренът се слегна до хълмисти равнини, а на хоризонта изникна ниско възвишение. На изток се виждаше голям прашен облак. Санеш Полтар успя да изстиска още бързина от коня си, изпревари Вейлин, вдигна големия лък над главата си и го размаха на изток. Една трета от еорилския отряд се отдели незабавно от основната група и пое по паралелен курс към наближаващия прашен облак.
Скоро Вейлин вече различаваше Кралската гвардия на възвишението, в строй от три редици и с развети знамена. Още бяха твърде далеч, за да види символите, но знаеше, че знамето в центъра е с бягащ вълк над кула.
Скоро различиха и воларианската кавалерия, мъже в тъмни брони, яхнали високи бойни коне, свели копията си за атака. Санеш Полтар размаха отново лъка си и още еорилски конници се отделиха от групата, за да се насочат по права линия към воларианския фланг.