Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
Вейлин извади малка кожена чанта, която съдържаше писмо, продиктувано от него и написано от брат Харлик. Преметна каишката през врата на младежа, който се сви и изскимтя, но после се поуспокои малко от усмивката на Вейлин.
— Това е за генерала — каза той и си спомни думите на Харлик. — За генерал Токрев — повтори той и потупа чантата.
Пленникът само го зяпаше ококорен с див ужас. Вейлин се вгледа в лицето му да го запомни и чу песента да надига глас.
— Качете го на кон — обърна се той към Орвен — и го пуснете.
6.
Лирна
„Толкова много кораби.“ Пристанището беше пълно с кораби, мачтите им приличаха на полюлявана от вятъра гора, екипажите лазеха по палубите и такелажа като мравки, смалени от разстоянието до балкона, от който ги гледаше Лирна.
— Като гледам, вече са над хиляда — отбеляза Илтис.
— Според мен са хиляда и двеста — каза Орена. — Ако ги закотвят един след друг по дължина, току-виж сме стигнали до Кралството пешком.
— В момента предпочитам да плувам — измърмори Харвин, но после улови погледа на Лирна и поизправи гръб. — Не че бих го направил, ваше величество.
Лирна се обърна мълчаливо към пристанището. Решението ѝ да придружи мелденейската флота, когато тя потегли в открито море, не срещна радушен прием, Илтис се разприказва за многото опасности на такова пътуване, а Харвин се притесни и за Орена, която в един глас с Мурел заяви, че тръгва с Лирна.
— Моята кралица има нужда от придворни дами — бе заявила твърдо тя. — Неотдавна го каза сама.
Лирна бе очаквала Щита също да възрази, но той само се намръщи и каза:
— Разбира се, ваше величество. Ако зависи от мен, бих ви държал постоянно до себе си, няма по-добро място за вас.
Ослепителната му усмивка едвам не я накара да насъска Илтис срещу него.
Виждаше го и в момента — вървеше по пристана, говореше с капитани и моряци. Макар да заливаше нея щедро с чара си, към собствените си хора се отнасяше сдържано и мрачно, сякаш трудно понасяше очевидното уважение, което те изпитваха към него, и облекчението, с което посрещаха завръщането му. „Разочаровали са го — заключи тя. — И сега се пита дали наистина са заслужавали саможертвата, която е бил готов да направи.“
— Давам си сметка, че твърде отскоро съм на служба при вас, за да имам претенции, ваше величество — каза Харвин. — Но когато всичко това приключи, официално отправям молба повече никога да не ме пращате по море. Видях достатъчно пълни с плъхове трюмове да ми държи влага до края на живота ми.
Лирна си позволи лека усмивка.
— Молбата ви е одобрена, милорд.
Погледът ѝ бе насочен към Щита — беше я видял на балкона и се приближаваше с вдигната глава. Поклони се дълбоко и махна към „Морска сабя“, хвърлила котва в пристанището.
— Дами и господа — каза Лирна. — Корабът ни чака.
— Най-лесният начин да не влезеш в капан — казваше Щита — е да убиеш кучия син, който го е измислил, още преди да го е привел в действие.
— Стига да го намериш навреме — изтъкна корабен лорд Елл-Нурин.
Стояха около маса с карти в трюма на „Морска сабя“ и се взираха в едромащабна карта на Островите и околните води. Още осем старши капитани присъстваха на съвещанието заедно с Белорат, който с радост се бе върнал към предишния си пост на първи помощник. Елл-Нурин беше единственият корабен лорд сред тях, явно единственият член на Съвета, когото Елл-Нестра можеше да изтърпи край себе си за повече от няколко минути.
— Благодарение на нейно величество знаем, че воларианците са планирали заблуждаващ ход — продължи той и посочи с пръст южните подходи към Островите. — Вероятно тук, откъдето минава най-прекият път до столицата при благоприятни ветрове. Колкото до транспортно-войсковите им кораби, най-вероятно ще ги насочат към плажовете тук. — Той почука с пръст три заливчета по северното крайбрежие на най-големия остров. — Там вятърът ще им пречи, но понеже смятат, че нашето внимание ще е ангажирано изцяло на юг, това ще е без значение.