Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)
- Автор: Хан Роналд, Френц Бернд
- Язык: болгарский
- Год: Литера Прима
- Переводчик: Тончо Стаменов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Маддракс. Тъмното бъдеще на земята" (1-10)». Краткое содержание книги:
В такова бъдеще попада командирът от самолетната ескадрила на НАТО Матю Дракс, или както ще го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в този непознат свят и какво е станало с изчезналите му бойни другари.
Съдържание:
1. Йо Цибел: Богът от ледовете (Перевод: Тончо Стаменов)
2. Йо Цибел: Градът на прокълнатите (Перевод: Тончо Стаменов)
3. Тимоти Щал: Виж Рим и умри
4. Бернд Френц: Отхвърлените
5. Роналд Хан: Кървавата крепост (Перевод: Тончо Стаменов)
6. Майкъл Периш: Сред белия ад (Перевод: Тончо Стаменов)
7. Бернд Френц: Последната жертва (Перевод: Тончо Стаменов)
8. Роналд Хан: Спящият крал (Перевод: Тончо Стаменов)
9. Майкъл Периш: Змията в рая (Перевод: Тончо Стаменов)
10. Йо Цибел: Богове и варвари (Перевод: Тончо Стаменов)
Смаян, пилотът гледаше кървавата мъгла, която излизаше от прободната рана. Колкото и добре да беше защитена с броня горната част от тялото на звяра, макар и да изглеждаше като покрит с рогови плочи, отдолу беше мека като крехко парче месо!
Вероятно едно цялостно покритие с броня би направило гущера твърде тежък. Може би просто еволюцията е решила, че броня с по-голям обхват е излишна за едно толкова силно същество и си е послужила с чиста мимикрия.
На Мат му беше все едно каква е причината. Единствено важно беше, че Лемар почувства своята ранимост и си направи правилния извод от това. И фактически с бързи движения на опашката си се отдръпна от периметъра на Мат, за да изчезне в дълбините.
Мат нямаше време да наблюдава как чудовището се разтвори в мрака. Той трябваше колкото е възможно по-бързо да се върне на повърхността!
С мощни тласъци се издигна нагоре. Това беше надбягване с времето. С всяка измината секунда дробовете му пареха все по-силно, докато накрая го обзе чувството, че всеки момент ще се пръснат.
За щастие останалият в дробовете му въздух отговаряше на налягането на повърхността, така че не се налагаше да го изпуска с непрекъснато издишване. И по този начин можеше да се концентрира единствено върху изплуването си.
Мат се опитваше да се успокои, въпреки това движенията му ставаха все по-бързи. Все по-трудно му беше да потиска рефлекса за вдишване. Но и с всеки нов лъч светлина, който го поздравяваше при излизането му от мрака, черпеше надежда, че ще успее.
Накрая проби с глава водната повърхност и с изкривен, победоносен вик жадно си пое въздух. Тогава със задъхване се обърна по гръб и изтощен се остави водата да го носи.
Чу как някой плуваше към него. След секунди Аруула го обгърна с ръце и подпря брадичката му, преди да го изтегли до една от непреобърнатите лодки. Макар че допускаше, че Лемар отново ще нападне, побърза незабавно да се притече на помощ на Мат.
Когато стигнаха до платноходката, на която се беше спасил Фрадак, към тях се простряха множество ръце, за да им помогнат.
— Бързо! — подкани ги великанът. — Демонът може всеки момент пак да се върне.
Мат поклати уморено глава.
— Не вярвам. Първо ще се наложи да ближе раните си.
В противоположност на ликуващите рибари, на връщане у дома Мат остана замислен. Макар и да бяха решили битката в своя полза, войната срещу езерното чудовище далеч не беше спечелена. Онова обаче, което много повече занимаваше Мат, бяха светлините, които видя на езерното дъно. За този феномен не му идваше на ум никакъв естествен произход. Какво можеше да означава това осветление? Дали не беше свързано по някакъв начин с мутиралото влечуго?
Мат би скочил веднага обратно във водата, за да стигне — буквално — до дъното на загадката. Но въздухът нямаше да му стигне, за да проникне до двайсетметровата дълбочина.
По дяволите, трябваше да има някаква възможност! Замислено гледаше към манастира, чиито очертания вече се открояваха на брега на Урлок. Когато заобиколиха носа със старата черковна камбана, на Мат изведнъж му хрумна възпламеняваща идея.
Естествено! Ако не можеше да задържи дишането си достатъчно дълго, за да се потопи толкова надълбоко, тогава пък трябваше да вземе въздуха със себе си! Най-добре с водолазен звънец, както го е сторил Едмънд Халей[10] още през 1690 година. Онова, което са успели да направят хората през XVII век, трябваше да бъде възможно и за него. А старата черковна камбана, която е била използвана от жреците на Лемар при принасянето на жертви, беше най-пригодна за това главоломно начинание.
Матю не обърна внимание на поздравите, с които посрещнаха от брега завръщащите се. Трескаво насъбра най-приближените си хора, за да ги посвети в най-новите си планове.
— Каква е тази побъркана идея? — изръмжа Фрадак, след като Мат с помощта на обърната чаша за вода му демонстрира принципа на действие на водолазния звънец. — Ти или ще се задушиш в железния купол, или Лемар ще те изяде! Тъй или иначе, ще умреш на езерното дъно. И всичко това само защото долу си видял няколко светлини? Тук горе не ти ли е достатъчно светло?
— Довери ми се — каза Мат. — Ако вие се придържа към мои указания, тогава водолазен звънец функционира също като взривните заряди. „А ако там долу наистина се намира нещо, което е от моето време — добави си мислено той, — тогава може би ще получа отговори на всичките свои въпроси. Например защо през последните векове светът се е развил по такъв начин — дори и в областите, които почти не са били засегнати от сблъсъка с кометата.“