Повелител на сенките [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-208-3
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелител на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
— Не мислиш наистина да се сражаваш насред Залата на Съвета, нали? — каза Ема. — Имам предвид, при положение че би било незаконно и така нататък. — Тя изцъка с език. — Не е добра идея, Саманта. Прибери камата.
Малката групичка — Хелън, Ейлийн, Марк и Саманта — се обърнаха към Ема, зяпнали я така, сякаш беше изникнала от нищото. И четиримата бяха прекалено ядосани, за да усетят приближаването й.
Златният часовник над главите им зазвъня настойчиво. Множеството започна да се разпръсва, всички си търсеха места в редиците, обърнати към подиума. Дейн Ларкспиър, който беше тръгнал към сестра си, беше спрял по средата на пътеката; Ема с изненада видя, че Мануел му препречва пътя.
Може би и Мануел мислеше, че центуриони, сбили се насред Залата на Съвета, не е особено добра идея. Зара също гледаше съм тях, свила алени устни в тънка, ядосана ивица.
— Не ми навирай ранга си в лицето, Ейлийн Пенхалоу — каза Саманта, но прибра камата си обратно в ножницата. — Не и когато си женена за… това нещо.
— Ти ли го нарисува? — прекъсна я Ема, посочвайки мацаницата върху лозунга на Саманта. — Това мъртва фея ли се предполага да е?
Почти бе сигурна, че е така. Мацаницата имаше ръце и крака и нещо, което приличаше на крилца на морско конче.
— Впечатляващо — каза Ема. — Притежаваш талант, Саманта. Истински талант.
Саманта изглеждаше изненадана.
— Наистина ли го мислиш?
— Естествено, че не — отвърна Ема. — А сега върви да седнеш. Зара ти маха.
Саманта се поколеба, а после се обърна. Ема улови Хелън за ръката и се отправи към дългата пейка, където се бяха настанили семейство Блекторн. Сърцето й биеше силно. Не че Саманта представляваше някаква заплаха, но ако започнеха нещо и останалите приятели на Зара се присъединяха, можеше да се превърне в истинска битка.
Ейлийн и Марк вървяха от двете им страни. Пръстите на Хелън се обвиха около ръката на Ема.
— Спомням си това — тихо каза тя. Връхчетата на пръстите й докоснаха белега, който Кортана бе оставила преди години, когато Ема бе притиснала оръжието до себе си след смъртта на родителите си.
Именно Хелън бе там, когато Ема се събуди в свят, от който родителите й си бяха отишли завинаги, макар Джулиън да бе този, който бе сложил меча в ръцете й.
Ала сега Кортана бе окачена на гърба й. Сега бе техният шанс да поправят неправдите на миналото — злото, причинено на Хелън и Марк, и останалите като тях, от Клейва; несправедливостта, понесена от семейство Карстерс, когато Клейвът бе пренебрегнал смъртта им. От това мисълта, че скоро ще бъде заточена, й причиняваше още по-голяма болка, мисълта, че няма да бъде със семейство Блекторн, когато отново се съберат.
Ускориха крачка, когато наближиха останалите Блекторновци, и ето го и Джулиън, застанал сред братята и сестрите си. Очите му срещнаха тези на Ема. Дори от това разстояние, тя видя, че са станали почти черни.
Разбра, без да е нужно да пита — нещо не беше наред.
На Кит му беше страшно трудно да не изостава от Алек Лайтууд. Той беше по-голям от него и имаше по-дълги крака, и се бе втурнал да бяга в мига, в който Кит му каза, че Магнус се нуждае от него.
Кит не беше сигурен дали претекстът им (че е помолил Алек да му покаже Гард) ще мине, ако някой ги спре. Никой обаче не го направи — силният звън на часовника все още отекваше и всички бързаха към главната зала.
Когато нахълтаха в стаята за гости на консула, откриха Магнус, легнал върху един дълъг диван. Кийрън и Анабел бяха в другия край на стаята и се оглеждаха наоколо като котки, пуснати на непознато място.
Джия и Робърт стояха до дивана; Алек понечи да се приближи, но баща му сложи ръка на рамото му.
Алек се закова на мястото; цялото му тяло беше напрегнато.
— Добре е — увери го Робърт. — Брат Енох току-що беше тук. Магията му е изчерпана и е слаб, но…
— Знам какво му има — каза Алек и мина покрай него. Пред очите на инквизитора той коленичи до дългия диван. Отметна косата от челото на Магнус и магьосникът се размърда и промълви нещо. — От известно време не е добре. — Алек като че ли говореше повече на себе си. — Магията му се изчерпва толкова бързо. Казах му да отиде в Спираловидния лабиринт, но все нямаше време.
Кит ги гледаше с широко отворени очи. Естествено, беше чувал за Магнус още преди да се запознае с него; Магнус беше прочут сред долноземците. А когато го беше срещнал, магьосникът преливаше от кинетична енергия, вихрушка от суховато остроумие и син огън. И през ум не му беше минавало, че Магнус може да се разболее или умори.