Повелител на сенките [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-208-3
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелител на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
— Именно затова сме тук — за да ги накараме да го изслушат — започна Ема, но Кристина гледаше покрай нея със слисано изражение. Ема се обърна и видя Диего, останал по някакво чудо без Зара, да я вика с жест от една празна редица места.
— Трябва да отида да говоря с него. — Кристина стисна рамото й, придобила изведнъж обнадеждено изражение. Ема й пожела късмет и приятелката й потъна в множеството, оставяйки я да се оглежда за Джулиън.
Не го видя никъде, но за сметка на това забеляза гъста групичка ловци на сенки, сред които зърна Марк и внезапния сребрист блясък на оръжия. Саманта Ларкспиър бе извадила жестоко на вид острие. Ема се отправи натам, посягайки към оръжието си.
Марк обичаше еднакво силно всичките си братя и сестри. И все пак, Хелън беше специална. Тя беше като него — наполовина елф, привличана от съблазънта на елфическите земи. Хелън дори твърдеше, че си спомня майка им, Нериса, за разлика от него.
Той я сложи да седне, разрошвайки светлата й коса. Лицето й… изглеждаше различна, по-стара. Не от бръчки около очите или загрубяла кожа, а заради нещо в излъчването й. Зачуди се дали през годините и тя бе давала имена на звездите, както беше правил той: Джулиън, Тиберий, Ливия, Друзила, Октавиан. Тя би добавила още едно: Марк.
— Искам да говоря с теб. За Нене, сестрата на майки ни.
В гласа й, когато му отговори, се долавяше далечен повей от елфическа формалност.
— Даяна ми каза, че сте я срещнали в царството на феите. Знаех, че съществува, но не и къде би могла да бъде открита. Трябва да поговорим за нея, както и за други належащи въпроси. — Тя вдигна очи към него и въздъхна, докосвайки го по бузата. — Като например кога стана толкова висок.
— Според мен се случи докато бях в Лова. Трябва ли да се извиня?
— Ни най-малко. Тревожех се… — Тя се поотдръпна, за да го огледа изпитателно. — Мисля, че дължа благодарност на Кийрън Кралския син за грижите му за теб.
— А аз на Ейлийн за грижите й за теб.
Хелън се усмихна.
— Тя е светлината на дните ми — каза и хвърли поглед към големия часовник над подиума. — Сега нямаме много време, Марк. Ако всичко се развие така, както се надяваме, ще имаме цялото време на света, за да си говорим. Така или иначе, с Ейлийн ще прекараме тази нощ в Аликанте, а доколкото разбрах от Джия, вие също. Ще имаме възможност да си поприказваме.
— Зависи от това, как ще се развият нещата тази вечер, нали? — прекъсна ги рязък глас. Саманта Ларкспиър. Марк смътно си спомняше, че тя има брат, който страшно си прилича с нея.
Беше облечена в центурионска униформа и носеше плакат, на който пишеше ЕДИНСТВЕНИЯТ ДОБЪР ЕЛФ Е МЪРТВИЯТ ЕЛФ. В долната му част имаше нещо, което приличаше на петно черна боя.
— Кратко и ясно — подхвърли Марк, но Хелън се взираше в плаката пребледняла от шок.
— След днешното гласуване, страшно ще се изненадам, ако на измет като вас все още й е разрешено дори да стъпи в Аликанте — заяви Саманта. — Радвайте му се, докато можете.
— Говориш със съпругата на дъщерята на консула — обади се Ейлийн, с разширени от гняв ноздри. — Мери си приказките, Саманта Ларкспиър.
Саманта издаде странен, задавен, съскащ звук и като посегна към колана с оръжията си, извади кама, чиято дръжка представляваше метален бокс. Марк зърна брат й, със същата бледа кожа и черна коса, да си проправя път към тях през множеството. Хелън бе сложила ръка върху серафимската кама на кръста си. Инстинктивно, Марк посегна към собственото си оръжие, готов за битка.
Кит вдигна очи, когато Джулиън сложи ръка на рамото му.
Беше се свил на мястото си, загледан в Аликанте през големия прозорец зад подобното на сцена дървено нещо в средата на стаята. Нарочно не поглеждаше към Ливи и Тай, които посрещаха сестра си. Нещо в групичката Блекторновци, които се прегръщаха и говореха развълнувано един през друг, настойчиво му напомняше, че не бе един от тях, по начин, по който не го беше чувствал от Лос Анджелис насам.
— Сестра ти е тук — каза той на Джулиън и посочи. — Хелън.
Джулиън хвърли поглед към братята и сестрите си за миг; Кит имаше чувството, че вече знае. Изглеждаше напрегнат, по него сякаш пробягваха искри, като по скъсана електрическа жица.
— Искам да направиш нещо. Алек охранява източната врата на Залата. Върви да го намериш и го заведи при Магнус. Кажи му, че Магнус е в стаята за гости на консула; той знае къде е.
Кит свали крака от мястото пред себе си.
— Защо?
— Просто го направи. — Джулиън се изправи. — Нека да изглежда така, сякаш е идеята е твоя, сякаш искаш Алек да ти покаже нещо или да ти помогне да намериш някого. Не искам да разбудим ничие любопитство.