Прагът на вечността [bg]

На летището Таня бе посрещната от тридесетинагодишна жена на име Ирина, служител на учреждението за настаняване на хора в Сибир. Таня би предпочела мъж. Жените имаха усет — Ирина би могла да заподозре за истинската задача на Таня.

— Мисля, че можем да започнем в Централния универсален магазин — оживено започна Ирина. — Има доста неща, които не могат лесно да бъдат купени в Москва!

Таня се насили да прояви ентусиазъм.

— Чудесно!

Ирина я закара в града с Москвич 410 с четворна предавка. Таня остави багажа си в хотел Централ и се остави да я разведат из магазина. Потискаше нетърпението си и взе интервю от управителя и от една продавачка.

После рече:

— Искам да видя водноелектрическата централа Ченков.

— О! — рече Ирина. — Защо?

— При последното си идване отидох там.

Това беше лъжа, но Ирина нямаше как да го знае.

— Една от моите теми е колко са се променили нещата. Надявам се и да взема интервю от хората, които видях миналия път.

— Но електроцентралата не е била предупредена за посещението Ви.

— Всичко е наред. Предпочитам да не прекъсвам работата им. Ще се поогледаме, после ще говоря с хората по време на обедната почивка.

— Както обичате.

Ирина не бе доволна, но бе задължена да направи всичко, за да остави доволна важната журналистка.

— Ще се обадя.

Ченков бе стара електроцентрала на въглища, построена през тридесетте години, когато чистотата не е била важен въпрос. Миризмата на въглища висеше във въздуха, а прахът покриваше всички повърхности и превръщаше бялото в сиво, а сивото в черно. Поздрави ги директорът, костюмиран и с мръсна риза, очевидно изненадан.

Докато развеждаха Таня, тя се оглеждаше за Василий. Лесно щеше да го забележи — висок мъж с гъста черна коса и вид на кинозвезда. Но не биваше да разкрива на Ирина или на кой да е друг, че го познава добре и че е дошла в Сибир, за да го търси.

— Изглеждате ми познат — щеше да каже тя. — Сигурно съм Ви интервюирала при последното си посещение.

Василий беше схватлив, та щеше да разбере какво става, но тя щеше да говори колкото може по-дълго, за да му даде време да преодолее изненадата, че я вижда.

Тя предположи, че един електротехник ще работи в контролната зала или при пещите; после разбра, че може и да оправя трафопост или осветителна верига където и да е в комплекса.

Чудеше се как ли може да се е променил през изминалите години. Вероятно продължаваше да я смята за приятел — беше й изпратил разказа си. Несъмнено си имаше приятелка — може би няколко, доколкото го познаваше. Щеше ли да гледа философски на удължения си престой в затвора или да е разгневен от причинената му несправедливост? Щеше ли да бъде жалък или пък да й се разкрещи, задето не го е измъкнала?