Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
После насядаха около масата и заговориха дали Алис въобще ще види баща си.
Каролин беше подала молба за емигриране. С всяка година бягството ставаше все по-трудно — все едно, Каролин можеше да опита да пресече, стига да беше сама; тя обаче не искаше да излага на опасност живота на Алис. Всяка година разрешаваха на неколцина души да излязат законно. Никой не можеше да се добере до критериите, по които разглеждаха молбите, но явно повечето от пуснатите бяха неработещи хора, деца и старци.
Каролин и Алис бяха неработещи хора, но молбата им беше отхвърлена.
Както винаги, нямаше приведена причина.
Естествено, правителството не поясняваше дали повторните молби са възможни. Отново слуховете заемаха мястото на липсващите сведения.
Твърдеше се, че човек може да се обърне към ръководителя на страната, Валтер Улбрихт.
Той не приличаше много на спасител — дребен мъж с брадичка като Ленин, напълно ортодоксален във всичко. Според слуховете бил щастлив от преврата в Москва, понеже смятал Хрушчов за недостатъчно доктринер. Независимо от това Каролин му написа лично писмо, в което обясни, че й се налага да емигрира, за да се омъжи за бащата на детето си.
— Разправят, че вярвал в стария семеен морал — обясни тя. — Ако е вярно, той трябва да помогне на жена, която иска единствено детето и да има баща.
Половината от живота на хората в Източна Германия минаваше в опити да отгатнат какво планира, иска или смята държавата. Режимът бе непредсказуем. Позволяваха пускането на няколко записа с рокендрол в младежките клубове, а после внезапно го забраняваха изобщо. Известно време проявяваха търпимост за облеклото, после започваха да арестуват момчетата със сини джинси. Конституцията на страната гарантираше правото на придвижване, но много малко хора получаваха разрешение да посещават роднините си в Западна Германия.
В разговора им се включи и баба Мод:
— Човек не може да предскаже какво ще направи един тиранин. Несигурността е едно от оръжията им. Живяла съм под властта както на надпетите, така и на комунистите. Те са потискащо еднакви.
На входната врата се почука. Лили я отвори и с ужас видя на прага някогашния си зет Ханс Хофман.
Тя задържа вратата отворена на няколко сантиметра и го попита:
— Какво искаш, Ханс?
Той бе едър мъж и лесно можеше да я избута от пътя си, но не го направи.
— Отваряй, Лили — произнесе Ханс с уморено нетърпение. — С мен е полицията и не можеш да ме задържиш навън.
Сърцето на Лили подскачаше, но тя остана на мястото си и извика през рамо:
— Мамо! Ханс Хофман е на вратата!
Карла дотърча:
— Ханс ли каза?
— Да.
Карла застана на мястото на Лили на вратата.
— Не си добре дошъл тук, Ханс — започна тя. Говореше спокойно и предизвикателно, но Лили можеше да я чуе как диша ускорено и притеснено.
— Така ли? — хладно попита Ханс. — Все едно, трябва да говоря с Каролин Кунц.
Лили леко изписка от страх. Защо Каролин?
— Защо? — попита Карла.
Писала е писмо до генералния секретар, другаря Валтер Улбрихт.
— Това престъпление ли е?
— Напротив. Той е ръководителят на народа. Всеки може да му пише. Той се радва, когато получава такива писма.
— Защо тогава си дошъл тук, за да тормозиш и да плашиш Каролин?
— Ще обясня идването си на госпожица Кунц. Не смятате ли, че е по-добре да ме поканите?
Карла промърмори на Лили:
— Може и да има да ни каже нещо за молбата й за емигриране. По-добре да разберем.
И тя отвори вратата.
Ханс пристъпи в антрето. Беше в края на тридесетте си години, едър, леко прегърбен мъж. Носеше тежко, хубаво двуредно палто, каквото не се намираше в източногерманските магазини. То го правеше да изглежда по-едър и по-застрашителен. Лили инстинктивно се отдръпна от него.
Той познаваше къщата и се държеше все едно още живее тук. Свали палтото, остави го на закачалка в антрето и отиде в кухнята, без да са го поканили.