Прагът на вечността [bg]

36.

Всеки път, когато пускаха „Това е любов“ по „Радио Люксембург“, Каролин плачеше.

Лили — вече шестнадесетгодишна — смяташе, че разбира чувствата на Каролин. Все едно Вали си е отново у дома, пее и свири в съседната стая, само че не могат да влязат там, да го видят и да му кажат колко добре звучи.

Ако Алис бе будна, слагаха я близо до радиото и й казваха:

— Това е татко ти!

Тя не разбираше, но знаеше, че е нещо вълнуващо. Понякога Каролин й пееше песента, Лили акомпанираше на китара и напяваше хармонията.

Житейската мисия на Лили бе да помогне на Каролин и Алис да емигрират на Запад и да се съберат с Вали.

Каролин живееше в семейния дом на Франк в Берлин-Митте. Родителите й не искаха да имат нищо общо с нея. Бяха заявили, че ги е опозорила, като е родила извънбрачно дете. Истината бе, че ЩАЗИ заплаши баща й да загуби работата си като началник на автогара заради връзката на Каролин с Вали. Тогава те я изхвърлиха и тя се пресели при семейството на Вали.

Лили се радваше, че е при тях. Каролин беше като по-голяма сестра на мястото на Ребека. Освен това Лили обожаваше бебето. Всеки ден след училище гледаше Алис няколко часа, за да даде почивка на Каролин.

Днес беше първият рожден ден на Алис и Лили направи торта. Алис седеше на високия си стол и радостно удряше по купата с дървена лъжица, докато Лили забъркваше лекия шуплест сладкиш, който бебето да може да яде.

Каролин беше в стаята си и слушаше „Радио Люксембург“. Рожденият ден на Алис беше също тъй и годишнина от убийството. Западногерманските радио и телевизия излъчваха програми за президента Кенеди и последиците от смъртта му. Източногерманските станции си мълчаха.

Линдън Джонсън заемаше президентската длъжност по право почти една година, но преди три седмици спечели съкрушителна победа срещу крайно консервативния републиканец Голдуотър. Лили се радваше. Хитлер беше умрял преди раждането й, но тя познаваше историята на страната си и се ужасяваше от политици, които намират оправдания за расовата омраза.

Джонсън не вдъхновяваше като Кенеди, но изглеждаше също толкова решен да защитава Западен Берлин, което беше най-важното нещо за повечето немци от двете страни на Стената.

Докато Лили вадеше сладкиша от фурната, майка й се върна от работа. Карла успя да запази работата си като старша сестра в голяма болница, при все че е била социалдемократ. Веднъж се понесе слух, че ще я уволняват, сестрите заплашиха със стачка и директорът на болницата предотврати неприятностите, като ги увери, че Карла ще продължи да им бъде началник.

Бащата на Лили се принуди да постъпи на работа, при все че продължаваше да управлява от разстояние фирмата си в Западен Берлин. Трябваше да работи като инженер в държавна фабрика в Източен Берлин и произвеждаше телевизори, много по-лоши от западногерманските. Отначало той направи предложения за подобряване на продукцията, но това бе прието като критика по отношение на началниците му и той престана. Щом се прибра от работа тази вечер, той влезе в кухнята и всички изпяха Hoch soll sie leben, традиционната немска песен за рожден ден — Нека дълго да живее.