Прагът на вечността [bg]

— Разказът ти е прекрасен — започна Таня. — Не просто е добър, а е изключителен.

Той се усмихна.

— Благодаря ти. Може би това ужасно място все пак е в състояние да произведе нещо достойно.

— Не само аз му се възхищавам. Редакцията на Новый мир го прие за печат.

Той засия от радост, а тя трябваше отново да го свали на земята.

— Смениха си настроението след свалянето на Хрушчов.

Василий изглеждаше сломен, после си взе още една шепа фъстъци.

— Не съм изненадан — рече той и си върна спокойствието. — Поне са го харесали, което е важното. Струваше си да го напиша.

— Направих няколко копия и ги изпратих — анонимно, разбира се — на някои от хората, които получаваха Несъгласие — продължи тя. Колебаеше се. Последващите й думи бяха дръзки. Веднъж изречени, тя не можеше да ги върне. Направи го.

— Единственото друго нещо, което можех да направя, беше да опитам да изпратя копие на Запад.

Тя видя светлинката на оптимизма в очите му, но той предпочете да остане усъмнен.

— Това ще бъде опасно за теб.

— И за теб.

Василий сви рамене.

— Какво ще направят с мен — ще ме изпратят в Сибир? Ти обаче можеш да изгубиш всичко.

— Можеш ли да напишеш още разкази?

Той извади голям използван плик изпод якето си.

— Вече имам — рече той и й подаде плика. Отпи от бирата и опразни чашата си.

Тя погледна в плика. Страниците бяха покрити с дребния му спретнат почерк.

— О — въодушевено каза тя — това е достатъчно за цяла книга!

После осъзна, че ако я хванат с този материал и тя може да свърши в Сибир. Бързо напъха плика в чантата си.

— Какво ще правиш с тях? — попита я той.

Таня беше помислила по въпроса.

— В Лайпциг, в Източна Германия, има ежегоден Панаир на книгата. Мога да уредя да го отразявам за ТАСС. Говоря малко немски. На Панаира отиват западни издатели — от Париж, Лондон и Ню Йорк. Може и да успея да издам работата ти в превод.

Лицето му светна.

— Наистина ли мислиш така?

— Смятам, че Измръзване е достатъчно добро.

— Това би било чудесно. Но ще поемеш страхотен риск.

Тя кимна:

— Ти също. Ако съветските власти някак разберат кой е авторът, ще си имаш неприятности.

Той се разсмя.

— Погледни ме — гладувам, облечен съм в парцали, живея сам във винаги студено общежитие и не се тревожа.

Не й беше хрумнало, че може би храната не му достига.

— Тук има ресторант — каза тя. — Ще вечеряме ли?

— Да, моля.

Василий си поръча бьоф строганов с варени картофи. Келнерката постави на масата купичка с филийки хляб, както правеха на банкетите. Василий ги изяде всичките. След ястието си поръча пирожки със сливов мармалад. Изяде и всичко, което Таня остави в чинията си.