Прагът на вечността [bg]

— Защо тогава си вдигна краката за мен?

Тя не каза нищо, но машинално огледа стаята.

Той веднага разбра.

— Заради апартамента в Правителствената сграда?

Тя не го отрече.

— Мислех, че ме обичаш — започна той.

— О, харесвах те, но от кога това е достатъчно? Не бъди такова дете. Това е истинският свят. Искаш ли нещо, плащаш цената му.

Той се усещаше лицемер, докато я обвинява, и си призна:

— Е, аз мога да ти призная, че също съм ти бил неверен.

— Ха! — натърти тя. — Не вярвах, че имаш кураж. С кого?

— Не бих го казал.

— Някоя дребна кремълска машинописка, разбира се.

— Беше само една нощ, а и не сме се любили, но не смятам, че това прави нещата много по-добри.

— О, за Бога, да не мислиш, че ми пука? Давай — наслаждавай се!

Дали Нина се гневеше или пък разкриваше истинските си чувства?

Димка не можеше да разбере.

— Никога не съм си представял, че бракът ни ще бъде такъв — завърши той.

— От мен да знаеш, няма друг вид брак.

— Има — възрази той.

— Ти си сънувай твоите сънища, аз пък ще сънувам моите.

И тя включи телевизора.

Известно време Димка седя, вторачен в екрана, без да вижда или да чува програмата. След малко отиде в леглото, но не заспа. След това Нина легна до него, но не се докоснаха.

На другия ден Никита Хрушчов напусна Кремъл завинаги.

Димка продължи да ходи на работа всяка сутрин. Евгений Филипов се разхождаше насам-натам в нов син костюм — бяха го повишили. Очевидно бе бил част от заговора срещу Хрушчов и си беше заслужил наградата.

Два дни по-късно, в петък, Правда обяви оттеглянето на Хрушчов.

Докато седеше в кабинета си и нямаше какво да върши, Димка отбеляза, че на същия ден западните вестници споменаха оставката на британския министър-председател. Консерваторът от висшата класа сър Алек Дъглас-Хоум бе заменен от Харолд Уилсън, водач на Лейбъристката партия, след национални избори.

Както се беше настроил цинично, за Димка имаше нещо изкривено в това, че една откровено капиталистическа страна може да отстрани аристократичния си министър-председател и да постави социалдемократ по волята на народа, докато във водещата комунистическа държава в света подобни работи биваха замисляни в тайна от малобройната управляваща прослойка и дни по-късно ги съобщаваха на безсилното и послушно население.

Британците даже не преследваха комунизма. Тридесет и шестима комунистически кандидати се бяха явили на парламентарните избори. Никой не бе избран.

Преди седмица Димка би уравновесил тези разсъждения с пълното превъзходство на комунистическата система, особено както щеше да изглежда, след като я реформират. Сега обаче надеждите за преобразувания повяхнаха и Съветският съюз оставаше с всичките си несъвършенства за обозримото бъдеще. Той знаеше какво би казала сестра му — преградите пред промяната бяха цялостна част от системата, просто още една от грешките й. Той обаче не можеше да се застави да приеме това.