Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
На следния ден Правда осъди субективизма, волунтаризма, авантюристичните замисли, самохвалството, деребейството и още няколко прегрешения на Хрушчов. Според Димка всичко това бе боклук. Осъществяваше се връщане назад. Съветската номенклатура отхвърляше прогреса и заставаше зад това, което познаваше най-добре — строг контрол върху икономиката, потискане на недоволните гласове и избягване на експериментите. Така щяха да се чувстват удобно — и Съветският съюз щеше да продължи да изостава от Запада по богатство, сила и влияние в света.
Димка получаваше като работа незначителни задачи за Брежнев. След няколко дни споделяше малкия си кабинет с един от сътрудниците на новия генерален секретар. Въпрос на време беше да го отстранят. Както и да е, Хрушчов все още се намираше в резиденцията си на Лениновите хълмове, и Димка започна да усеща, че началството му и той може и да останат живи.
Седмица по-късно го назначиха на ново място.
Вера Плетнер му донесе нареждането в запечатан пакет, но изглеждаше тъй тъжна, та Димка знаеше, че пакетът съдържа лоши новини още преди да го е отворил. Прочете го веднага. Писмото го поздравяваше с назначаването му за заместник-секретар на Харковския партиен комитет.
— Харков — заключи той. — Майната му.
Близостта му до изпадналия в немилост вожд определено бе надделяла над влиянието на собственото му високопоставено семейство. Понижението бе сериозно. Щеше да има увеличение на заплатата, но в Съветския съюз парите нямаха особена стойност. Щяха да му дадат апартамент и кола, но щеше да се намира в Украйна, далеч от центъра на властта и от привилегиите.
Най-лошото бе, че щеше да живее на около шестстотин километра от Наталия.
Докато си седеше на бюрото, се поддаде на унинието. С Хрушчов бе свършено, кариерата на Димка се върна назад, Съветският съюз се спускаше по нанадолнището, бракът му с Нина бе една развалина, а и щяха да го изпратят далеч от Наталия, светлото присъствие в живота му. Къде беше сбъркал?
Напоследък в Крайбрежния бар нямаше много пиене, но същата вечер срещна там Наталия за пръв път от връщането си от Пицунда. Нейният началник Андрей Громико не беше засегнат от преврата и си остана външен министър, следователно и тя задържа работата си.
— Хрушчов ми даде прощален подарък — каза й Димка.
— Моля?
— Каза ми, че Нина имала връзка с маршал Пушной.
— Ти вярваш ли на това?
— Предполагам, че КГБ са казали на Хрушчов.
— Все пак може да бъде грешка.
Димка поклати глава.
— Тя си призна. Чудесната дача, която получихме, е точно до мястото на маршала.
— О, Димка, съжалявам.
— Чудя се кой ли наглежда Григорий, докато са в леглото.
— Какво ще правиш?
— Не мога да се чувствам твърде засегнат. Щях да имам връзка с теб ако имах смелостта.
Наталия изглеждаше притеснена.
— Не говори така — прекъсна го тя. На лицето й едно след друго бързо се изписаха различни чувства — симпатия, тъга, копнеж, страх и несигурност. Тя нервно отхвърли назад непокорната си коса.
— Както и да е, вече е късно — заключи Димка. — Преместен съм в Харков.
— Какво?
— Научих го днес. Заместник-секретар на областния партиен комитет.
— Кога ли ще те видя пак?
— Вероятно никога.
Очите й бяха пълни със сълзи.
— Не мога да живея без теб — изрече тя.
Димка беше смаян. Знаеше, че тя го харесва, но никога не бе говорила така, дори и по време на единствената им нощ заедно.
— Какво искаш да кажеш? — глупаво я запита той.
— Аз те обичам, не разбра ли?
— Не, не го разбрах — смаяно й отговори той.
— Обичам те от дълго време.
— Защо не си ми казала никога?
— Боях се.
— От…
— От съпруга си.
Димка подозираше нещо подобно. Предполагаше, макар и да нямаше доказателство, че Ник е отговорен за свирепия побой над черноборсаджията, който опита да измами Наталия. Никаква изненада, че жената на Ник се плаши да прояви любовта си към друг мъж. Това бе причината за променливостта на Наталия — от чувствената топлина днес към студената дистанцираност на другия ден.