Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
„Прагът на вечността“, шеметното, изпълнено със страсти заключение на трилогията XX век, е бестселър № 1 в ранглистите на САЩ, Великобритания, Дания, Франция, Германия, Италия, Испания и др. Из трилогията XX век, Кен проследява съдбите на пет преплетени семейства — американско, немско, руско, английско и уелско — докато те изживяват двадесети век. Сега те навлизат в една от най-бурните ери, огромното социално, политическо и икономическо сътресение на периода от 1960-те до 1980-те, от гражданските права, убийствата, масовите политически движения и Виетнам до Берлинската стена, Кубинската ракетна криза, президентския импийчмънт, революцията и рокендрола. Източногерманската учителка Ребека Хофман открива, че е била шпионирана от ЩАЗИ години наред и извършва спонтанно действие, което ще се отразява на семейството й до края на животите им… Джордж Джейкс, дете на родители от различни раси, се разминава с кариера като корпоративен адвокат, за да се присъедини към министерството на правосъдието на Робърт Ф. Кенеди, и се озовава в центъра не само на събитията, породили битката за граждански права, но и в една много по-лична битка… Камерън Дюър, внук на сенатор, се възползва от шанса да извърши малко официален и неофициален шпионаж в името на кауза, в която вярва, само за да открие, че светът е много по-опасно място, отколкото си е представял… Димка Дворкин, млад сътрудник на Никита Хрушчов, става първокласен агент за добро или зло, докато надпреварата на САЩ и СССР стига до ръба на ядрена война, а неговата сестра-близначка Таня си изковава съдбата, която ще я отведе от Москва до Куба, Прага и Варшава и в историята. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с Иглата, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, като Опасно богатство и Ключът към Ребека, Фолет изненада всички с Устоите на земята и дългоочакваното му продължение Свят без край, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията XX век, започна с Крахът на титаните и Зимата на света, а Прагът на вечността е неговият завършек. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
— Дошъл е куриер от Кремъл и трябва да предаде пратката лично.
— Нека дойде тук — отвърна Димка.
Две минути по-късно на вратата се появи Наталия в палто от кремави кожи на норки. Със сцепената си устна приличаше на наранена богиня.
Димка я гледаше неразбиращо. После изгледа Нина.
Тя долови виновния му поглед и яростно изгледа Наталия. Димка се зачуди дали двете жени няма да връхлетят една срещу друга. Приготви се да се намеси.
Нина скръсти ръце пред гърдите си.
— Е, Димка — започна тя. — Предполагам, че това е твоята малка машинописка.
Какво трябваше да каже Димка? Да? Не? Тя ми е любовница?
Наталия погледна предизвикателно:
— Не съм машинописка.
— Не се тревожи — каза Нина. — Знам точно каква си ти.
Това си го бива, помисли си Димка, особено от жена, която е спала със стар дебел военен, за да получи дача. Но не каза нищо.
Наталия погледна надменно и му връчи някакъв официален на вид плик.
Отвори го. Беше от Алексей Косигин, икономиста реформатор. Той разполагаше с голямо влияние и затова въпреки радикалните му идеи го бяха направили председател на министерския съвет в Брежневото правителство.
Сърцето на Димка подскокна. Писмото му предлагаше работа при Косигин — в Москва.
— Как го постигна? — обърна се той към Наталия.
— Дълга история.
— Е, благодаря ти.
Той искаше да я прегърне и да я целуне, но се спря. Обърна се към Нина.
— Спасен съм — обясни той. — Мога да остана в Москва. Наталия ми е уредила работа при Косигин.
Двете жени се гледаха една друга и се ненавиждаха. Никой не знаеше какво да каже.
След дълга пауза единият от хамалите попита:
— Това значи ли да разтоварваме камиона?
* * *
Таня летеше с Аерофлот към Сибир и кацнаха за малко в Омск по пътя към Иркутск. Самолетът беше удобна реактивна машина Туполев Ту-104. Полетът отне осем часа, а през повечето време тя спа.
Официално имаше работа от ТАСС. Тайно отиваше да види Василий.
Преди две седмици Даниил Антонов дойде до бюрото й и дискретно и връчи коректурите на Измръзване.
Новый мир не може да го пусне сега — обясни й той. — Брежнев затяга гайките. Сега правоверността е над всичко.
Таня бутна хартията в някакво чекмедже. Беше разочарована, но донякъде и готова за това.
— Помниш ли статиите за Сибир, които писах преди три години? — попита тя.
— Разбира се — отговори той. — Една от най-популярните ни поредици, а и властите получиха много молби от семейства, които искат да заминат там.
— Може би трябва да направя продължение. Да говоря с някои от същите хора и да ги питам как се справят. А и да взема интервюта от новодошли.
— Чудесна идея.
Даниил сниши глас.
— Знаеш ли къде е?
Значи е предположил. Никаква изненада.
— Не. Но мога да разбера.
Таня все още живееше в Правителствения дом. След смъртта на Катерина тя и майка й минаха един етаж по-нависоко в големия апартамент, за да могат да се грижат за дядо Григорий. Той твърдеше, че нямало нужда да го наглеждат. Гордо разправяше как готвел и чистел на себе си и на малкия си брат Лев, когато били фабрични работници преди Първата световна война и живеели в една стая в някакъв петербургски коптор. Истината беше, че е на седемдесет и шест и че не бе готвил или мил пода от Революцията насетне.
Същата вечер Таня слезе с асансьора и почука на вратата на брат си.
Отвори й Нина.
— О — грубо я посрещна тя, върна се в жилището и остави вратата отворена. Тя и Таня никога не се бяха харесвали.
Таня пристъпи в малкото антре. От спалнята излезе Димка. Усмихна й се — беше му приятно да я види.
— Една дума насаме? — попита го тя.
Той взе ключовете си от масичката, изведе я и затвори вратата на апартамента. Слязоха с асансьора и се разположиха в просторното фоайе.
— Искам да разбера къде е Василий — започна тя.
— Не — и той поклати глава.
Тя за малко да заплаче.
— Защо не?
— Едва-що се разминах на косъм с изпращане в Харков. На нова работа съм. Какво впечатление ще създам, ако започна да разпитвам за някакъв дисидент?