Каменният кръг [bg]

— Определено разбирам. Значи Джейми се тревожеше не само заради Лери и Хобарт Макензи, когато каза на Иън, че ще е по-добре да изчезнем временно във Франция.

Парадоксално, но се почувствах малко облекчена от разкритията на Фъргъс. Поне вече не бях единствената причина за самоналоженото изгнание на Джейми. Повторната ми поява в живота му може би предизвика криза с Лери, но пък нямаше нищо общо с другите проблеми.

— Точно така, милейди. И все пак не знаем със сигурност, че някой от мъжете ни е предал — и дали ако има предател, той иска да убие милорд.

— Това е проблемът. — Да, проблем, но не голям. Ако някой от контрабандистите беше предал Джейми за пари, това бе едно. Ако обаче бе за лично отмъщение, той можеше да поеме нещата в свои ръце сега, когато бяхме, поне временно, далеч от митничарите на краля.

— В такъв случай — продължи Фъргъс — трябва да е някой от шестимата — шестимата мъже, които милорд ме изпрати да събера, за да плават с нас. Тези шестимата бяха в склада, когато бъчвите паднаха, и когато навесът се запали, всички са ходили в бордея. — Замълча. — И всички бяха на пътя до Арброут, когато ни направиха засада и намерихме акцизния обесен.

— Те знаят ли за печатницата?

— О, не, милейди! Милорд винаги внимаваше да не разбират за това — но е възможно някой от тях да го е видял по улиците на Единбург и да го е проследил до Карфакс Клоуз, и така да е научил за А. Малкълм. — Усмихна се накриво. — Милорд не е от най-незабележимите хора, милейди.

— Съвсем вярно — отвърнах със същия тон. — Но сега всички те знаят истинското име на Джейми — капитан Рен го нарича Фрейзър.