Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
— Сериозно ли мислите така?
— Волфганг, от четиринадесетгодишна познавам оперната музика. Изпълнявала съм Хендел, Перголези, Глук, Пичини, Салиери, Паизиело, Мартин-и-Солер, но никога не ми се е случвало да пея арии, които така дълбоко изразяват чувствата на героините, както вашите. Присъщият ви лиризъм прави „Фигаро“ най-италианската опера буфа от всички които съществуват на света — когато трябва, тя е весела и жизнерадостна, и пак когато е нужно — драматична и страстна.
Волфганг мълчеше. В гласа на Ан се долавяше вълнение, мургавото й лице поруменя. Сега до него седеше не опитна светска жена — на осемнадесет години я омъжили за съпруг два пъти по-възрастен от нея, но тя скоро се развела, безсилна да търпи жестоките обноски на мъжа си, — а млада девойка, мечтателна и жадуваща за любов.
Ан недоумяваше: защо Волфганг се колебае? Та кой ще научи? А дори да научи, какво го интересува! Освен само жена му, но тя нито веднъж не бе идвала в театъра и неговата опера, изглежда, никак не я вълнува. Ан погледна Моцарт, който седеше до нея, без да смее да се доближи, и си помисли: той е дребничък, но музиката му е истински величествена, пълна с красота и изразителност. А как прекрасно познава дълбините на женската душа! Интересно къде е научил това? Или е в кръвта му? В чувствителната му натура? Музиката на Моцарт крие толкова нежност и ласка, че той не би могъл да й причини болка, както бившият й мъж. И макар ариите му да предават човешките страсти с пълна сила, той никога не губи чувство за мярка, никога не изпада в сантименталност. Мелодиите му са чисти и същевременно чувствени, понякога изпълнени с мъка, но в тях винаги силно пулсира животът, блика жизнерадост. Колко неизпитани и прекрасни мигове може да ти даде любовта на такъв човек, мислеше си Ан. Тя положи ръка върху неговата, но Волфганг рязко стана.
— Вие бяхте мила и внимателна към мен, Ан, благодаря ви — рече той. — Моля да ме извините, предстои ми още работа — над операта като цяло и над арията на Сузана.
Констанце днес му бе съобщила, че отново чака дете, а колкото и силно влечение да изпитваше към Ан, нима можеше да измени на жена си в такъв момент?
Ан кимна, без да каже в отговор ни дума.
Волфганг бързо вървеше към къщи. „И защо Ан Сторас е толкова привлекателна“ — мислеше си той. Дано му прости и не развали за отмъщение ролята на Сузана. Не, Ан е твърде талантлива артистка и не е способна на такова нещо, убеждаваше сам себе си той, а вълнението, което изпитва в нейно присъствие, не е нищо друго освен възхищение от блестящото й вокално майсторство.
78
Разсеяният вид на Волфганг не се хареса на Констанце. Дори в леглото той беше тази вечер някак чужд, извини се с това, че бил твърде уморен. „Да не се е увлякъл по друга“ — мислеше си тя. За един композитор в Бургтеатер има богати възможности. Но как да разбере? Тя се оплака, че се чувствува зле поради бременността и Волфганг я целуна.
А след няколко минути в погледа му наново се появи същата разсеяност. Той скочи от леглото и изтича в стаята за музика. Констанце му извика да си наметне халата, но Волфганг не я чу — седнал на масата, трескаво пишеше. Един път да свърши „Сватбата на Фигаро“, молеше се нечуто Констанце.
Да Понте бързо нахвърли първоначалния вариант на либретото и в процеса на съвместната им работа над операта Волфганг изпитваше все по-голямо уважение към поета. Да Понте внесе в либретото твърде малко от себе си, той само съкрати комедията, приспособявайки я за опера, не в тази работа се оказа много изкусен и охотно нанасяше всички предлагани от Волфганг поправки. Текстът на да Понте бе изпълнен с лиризъм, лесно се съчетаваше с музиката и Волфганг се радваше на тънкия слух на поета, на отличния му вкус и чувството му за хумор. Освен това да Понте чудесно разбираше, че поетичният текст в една опера трябва да бъде подчинен на музиката.
Работата над „Фигаро“ поглъщаше всичкото време на Моцарт. В тези дни той беше повече в театъра, отколкото вкъщи, но Констанце се стремеше да се сдържа — да не предизвиква свади и да не ревнува мъжа си. Това й се удаваше трудно — Волфганг не забелязваше нищо около себе си и неведнъж в душата й се промъкваше подозрението дали няма съперница? Нима една опера може дотолкова да погълне мислите на човека?
Веднъж, когато Волфганг прекара цяла нощ в стаята за музика, пишейки, силно разтревожената Констанце му каза на сутринта:
— Ако продължаваш така, накрая ще разрушиш здравето си.
— Налага се. Партията на графа се нуждае от поправки. Мандини е недоволен.
— А той ще се погрижи ли за тебе, когато заболееш?
— Щанци, работата скоро ще свърши. И ние с теб ще заминем на дълга почивка.