Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Елейн изглеждаше зашеметена, но Нинив кимна замислено. Може би това, че беше била Премъдра и си беше имала работа с Женския кръг у дома, й даваше повече усет за това как всъщност се съчетаваха Амирлин и Съветът, отколкото цялото обучение на Елейн като бъдеща кралица.
— Елейн, разпространи ли се веднъж вестта и научат ли владетелите за мен, ще мога да започна да принуждавам Съвета да разбере, че са си избрали Амирлин, а не кукла, но дотогава те наистина могат да си вземат този шарф толкова бързо, колкото ми го дадоха. Искам да кажа, след като все още не съм истинска Амирлин, няма да им е трудно да ме свалят. Може да има малко ропот, но съм сигурна, че ще го изгладят много бързо. И да чуе някой извън Салидар, че някоя си Егвийн ал-Вийр е била издигната за Амирлин, това просто ще се окаже един от поредните странни слухове за Айез Седай.
— И какво ще правиш? — попита тихо Елейн. — Няма да го приемеш толкова покорно. — Това накара Егвийн да се усмихне. Не беше въпрос, а убедено твърдение.
— Не, няма. — Беше слушала много от лекциите на Моарейн пред Ранд за Играта на Домове. По онова време беше смятала Играта за нещо абсурдно и гледаше на нея с крайно пренебрежение. Сега се надяваше да си припомни всичко, което беше чула. Айилците винаги казваха: „Използвай оръжията, с които разполагаш“. — Може би ще е от полза това, че се опитват да ме вържат на три различни каишки. Мога да се правя, че ме тегли едната или другата, според това коя е най-близо до онова, което самата аз искам да направя. От време на време ще мога да направя по нещо, което аз самата искам, както ви издигнах двете, но все още не толкова често. — Тя вдигна рамене и спокойно срещна втренчените им погледи. — Бих искала да кажа, че съм ви издигнала, защото сте си го заслужили, но истината е, че го направих защото сте ми приятелки и защото се надявам, че като пълни Сестри ще можете да ми помогнете. Определено не знам на кого другиго мога да се доверя, освен на вас двете. Ще ви изпратя в Ебу Дар при първа възможност, но все пак вие сте тези, с които мога да обсъждам всичко. Това пътуване до Ебу Дар може да не отнеме толкова време, колкото си мислите. Вие двете сте направили какви ли не открития, както чувам, но ако и аз успея да разгадая някои неща, навярно и аз ще направя своето.
— Това би било чудесно — отвърна Елейн, но някак разсеяно.
Глава 37
Когато почне битката
Тишината беше много странна и Егвийн не разбираше нищо. Елейн погледна Нинив и тя вдигна ръката си. Видя се тънка сребърна гривна и Егвийн потръпна.
— Трябва да ти призная нещо — каза Нинив шепнешком. — Аз плених Могедиен. Това е ай-дам, знаеш какво значи. Държим я пленничка и никой не знае. Освен Сюан, Леане и Биргит. А сега и ти.
— Трябваше да го направим — каза Елейн тревожно. — Те щяха да я екзекутират, Егвийн. Знам, че го заслужава, но главата й е пълна със знание, неща, за които дори не сме сънували. Оттам идват всичките ни така наречени открития. Освен Изцеряването на Сюан, Леане и Логаин и моя тер-ангреал. Те щяха да я убият и нямаше да научим нищо!
Пленили бяха една Отстъпница? Как? Елейн бе направила ай-дам? Егвийн потръпна и се насили да погледне гривната. По нищо не приличаше на ай-дама, какъвто си го спомняше много добре. Но дори с негова помощ, как бяха успели да скрият една Отстъпница между толкова много Айез Седай? Една от Отстъпниците — тяхна пленничка! Несъдена и неекзекутирана. Какъвто подозрителен беше станал Ранд напоследък, ако научеше за това, никога вече нямаше да се довери на Елейн.
— Доведи я тук — успя да каже тя кухо. Нинив скочи от стола си и хукна. Шумът от празненството — смях, музика и песни — набъбна за миг, преди вратата да се затръшне след нея. Егвийн разтри слепоочията си. Една Отстъпница! — Доста голяма тайна сте опазили.
Бузите на Елейн пламнаха. Защо, в името на Светлината…? Разбира се.
— Елейн, нямам никакво намерение да те питам… за никого, за когото не трябва да знам.
Златокосата жена направо подскочи.
— Аз… Ще мога да говоря. По-късно. Утре. Може би. Егвийн, трябва да ми обещаеш, че няма да кажеш нищо — на никого! — освен ако аз не се съглася. Каквото и да… видиш.