Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

Долу в селото, където трябваше да осигурят помещения за нощуване на ротата, беше страшна тъмнина. Всички кучета се разлаяха. Това принуди експедицията да се спре и да помисли каква тактика да приложи спрямо тия четвероноги зверове.

— Какво ще кажете, да се върнем, а? — прошепна Балоун.

— Ех, Балоун, Балоун, стига само да донесем в ротата, и веднага ще те разстрелят заради тая твоя страхливост — отвърна му Швейк.

Кучешкият лай се засилваше все повече, лай се зачу дори и от юг, отвъд река Ропа, както и в Крошченка и някои други села.

Виновен за това беше Швейк, който ревеше в нощната тишина:

— Чиба! Чиба! Чиба!

Така се беше обръщал някога той към кучетата, с които търгуваше.

От това кучетата се ожесточаваха още повече, така че фелдфебелът Ванек бе принуден да се обърне към Швейк:

— Недейте им вика, Швейк, защото, току-виж, се разлаяли кучетата в цяла Галиция.

— Нещо подобно — отвърна му Швейк — ни се случи и на маневрите в Таборско. Домъкнахме се ние една нощ в някакво село и кучетата дигнаха голяма патардия. Областта беше гъсто населена, така че кучешкият лай се понесе от село на село, все по-далече и по-далече, и когато кучетата от селото, в което бяхме се разположили на лагер, преставаха да лаят, те чуваха кучетата някъде в далечината, кажи го, някъде откъм Пелхржимов, и започваха отново. Така скоро кучешкият лай се понесе навсякъде из цяло Таборско, Пелхржимовско, Будейовицко, Хумполецко, Тршебонско и Ихлавско648. Нашият капитан беше един нервен старичок, не можеше да понася кучешки лай, цяла нощ не мигна, а само се разхождаше насам-натам и питаше часовоя: „Кой лае? Защо лае?“ Войниците му рапортуваха, че лаят кучета и това толкова го ядоса, че си го изядоха тия, които бяха на пост тая нощ: когато се върнахме, наказаха ги без отпуска. После той винаги назначаваше „кучешки отред“ и го изпращаше напред. Целта беше да се съобщи на населението в селото, където щяхме да нощуваме, че се забранява лаенето на кучетата нощно време и че всяко куче, което излае, ще бъде убито. И мене веднъж ме сложиха в състава на такъв отред и когато пристигнахме в едно село в Милевско, аз нещо се обърках и съобщих на кмета на селото, че всеки собственик на куче, което излае през нощта, ще бъде ликвидиран по стратегически съображения. Кметът се уплаши, веднага впрегна двуколката си и се запъти в главния щаб да моли да бъде пощадено селото. Там обаче не го приели, часовоите насмалко щели да го застрелят и затова, като се върнал в селото, преди да пристигнем ние, той наредил всички да вържат парцали на муцуните на кучетата си, та три от тях дори побесняха.