Окото на света

Ранд се мъчеше да обхване с погледа си всичко, но очите му все се връщаха към жената с венче от изкусно сплетени рози на челото. Розата — корона на Андор. Върху копринената й рокля на червени и бели ивици лежеше дълъг червен шарф, по който маршируваше Белият лъв на Андор, а когато лявата й длан докосна ръката на капитан-генерала, проблесна пръстен с формата на Великата змия, захапала опашката си. Но не разкошното й облекло, нито накита, нито дори короната привличаха отново и неотвратимо очите на Ранд: самата жена беше тази, от която не можеше да ги откъсне.

Мургейз имаше хубостта на дъщеря си, узряла и омекотена от възрастта. Лицето и фигурата й, самото й присъствие изпълваше залата като светлина, засенчваща другите двама край нея. Ако тази жена беше вдовица в Емондово поле, пред прага на портата й щеше да се вие дълга опашка от ухажори, дори да беше лоша готвачка и най-ленивата стопанка в Две реки. Той забеляза, че го гледа изпитателно, и моментално сведе глава, уплашен да не прочете мислите му. „О, Светлина, как можеш да си представяш кралицата като селска жена! Глупак такъв!“

— Можете да се изправите — промълви Мургейз със звучен и топъл глас, стократно надвишаващ увереността на Елейн, че околните трябва да й се покоряват.

Ранд се изправи заедно с останалите.

— Майко… — почна Елейн, но Мургейз я прекъсна.

— Изглежда, си се катерила по дървета, дъще. — Елейн отчопли парче кора, закачило се на роклята й, и след като не намери къде да го остави, го стисна в ръката си. — Всъщност — продължи спокойно Мургейз — склонна съм да допусна, че пряко моята повеля все пак си успяла да погледнеш този Логаин. Гавин, имах по-добро мнение за теб. Ти трябва да се научиш не само да се подчиняваш на сестра си, но същевременно да уравновесяваш нейните действия, за да я предпазиш от нещастие. — Очите на кралицата се стрелнаха към набития мъж вдясно от нея, но Брин остана невъзмутим, сякаш не беше забелязал нищо, макар Ранд да беше убеден, че очите му забелязват всичко. — Това, Гавин, е в не по-малка степен задължение на Първия принц, отколкото да предвожда войските на Андор. Може би, ако бъдеш натоварен повече с обучение, ще ти остава по-малко време да позволяващ на сестра си да те въвлича в неприятности. Ще помоля капитан-генерала да не ти липсват занимания, докато пътувате на север.