Ковачница на мрак

Коря потърка лицето си.

— Един момент, учителю. Това ли е разказът?

— Да, окаяно момиче. Стремя се да ти дам знание.

— Полезно знание?

— Зависи.

— О.

— Сега. Азатанаите. Дори това име е в грешка, след като предполага култура, единство на форма, ако не на цел. Но азатанаите не носят плът като нас, както сме затворени в това, което ни е дадено и което можем да разберем за него. Не, те могат да избират всяка форма, която пожелаят.

— Учителю, описваш богове или демони, или духове.

Хаут кимна.

— Всичките ти описания са уместни.

— Може ли да бъдат убити?

— Не знам. За някои се знае, че са изчезнали, но нищо повече не може да се каже за това.

— Продължи, учителю. Неволно се заинтригувах.

— Да, намекът за сила винаги е изкусителен. Така. Сред азатанаите има един, който сега се нарича К’рул.

— Сега ли? Под какво име е бил известен преди?

— Керули. Преобразяването е в сърцевината на този разказ. Сред Бягащите псета името Керули се разбира като живото, от настоящето, така да се каже. Но в преминаването, в обръщането и тръгването в миналото, Керули трябва да се превърне в К’рул.

— Керули е умрял и така се е превърнал в К’рул? Значи азатанаите все пак могат да умират.

— Не. По-скоро, да. Достатъчно е трудно и без въпросите ти! Бих предпочел да хвърлиш още дърва в огъня.

— Защо?

— Ами, усещам, че не гори. Но огънят бележи отминаването на времето с това, че нагледно ни предлага прехода на едно нещо в друго. Той е като музиката, придружаваща гласа на бард. Без проклетите пламъци между нас разказът сякаш трябва да се забави, като наполовина изречена дума, като наполовина поет дъх.

— Разказваше ми за азатаная, наречен К’рул.

— Дори приятелите му азатанаи не разбират какво е направил той, нито дори защо. Може би той просто подлага на изпитание собственото си безсмъртие. Или навярно скуката го е тласнала към това. Тук се спускаме в бездната на намеренията. Той не отвръща на молитва.

— Какво е направил?

— Пуснал е кръв, а от раните, които е отворил по себе си, в самата кръв е породил загадъчна мощ. Чародейство. Магия в много течения и вкусове. Все още са млади, със смътен аспект, едва се долавят. Тези, които ги усещат, могат да изберат да избягат или да се доближат. В проучването тези течения намират определение.

— Казват — прекъсна го Коря, — че джагътите притежават своя собствена магия. Както и Бягащите псета, и Тел Акаи, и дори форулканите.

— А тайстите? — попита Хаут.

Тя сви рамене.

— Така каза Варандас, но никога не съм виждала нещо такова.

— Беше много малка, когато напусна Куралд Галайн.