Ковачница на мрак

Аратан поклати глава.

— Няма да се върна при своя народ. Смятам да остана тук.

— Тук?

— В Кулата на Хейт — отвърна той.

— И къде би могла да е тази кула?

— Високата, от бял мрамор, където живее Господарят на Хейт.

— Гостувал ли си някога в тази кула, дете тайст? Не? Очаква те тайна тогава. Най-възхитителна тайна. Но виждам нетърпението ти. Ако някой трябва да построи здание на омразата, какъв камък трябва да се избере за съграждането й.

— Нещо чисто?

— Много добре. И за да се построи кула, ясно видима за всички, трябва да блести ярко, нали?

Аратан кимна.

— Тъй. Бял мрамор или, в случая с кулата, която спомена, опал. Разбира се, никой джагът не би могъл да построи такова нещо. Нямаме таланта да изстискаме опал от отломки и прах. Не, за такова чудо ти трябва зидар азатанай. С подходящото чувство за хумор. Защо ли, питаш? Ами защото е нужен хумор, щом тайната стане известна. Тъй че, кажи ми, колко етажа би трябвало да има тази кула. Назови ми нивата на Омразата.

— Не мога, сър — отвърна Аратан. — Не е ли омразата нещо, което заслепява?

— Мм. Как гледаш на бележка на самоубиец, която никога не свършва?

— Като на шега.

— А, и харесва ли ти?

Аратан сви рамене, зачуден къде се е дянал баща му.

— Харесвам иронията.

— Само това? Е, млад си все още. Омразата заслепява, да. Никакви нива няма в нея. Ти спомена за чистота, а ето, че обсъдихме въпроса за изключителността. А прозорци? Каква врата би трябвало да се всече в това чисто, изключително нещо?

— Прозорци не трябват, защото всичко, което е извън омразата, няма значение за онзи, който е вътре.

— А вратата?

Аратан погледна замислено джагъта и въздъхна.

— Кулата е от плътен камък, нали? Но това не е правилно. Трябва да има някакъв вход.

— Но не изход.

— Докато не бъде срутена… в пожар. Но ако е от плътен камък, тогава никой не може да живее вътре.

— Никой не живее. Не и това, което разумно същество би нарекло живеене, във всеки случай.

Драконъс се появи на прага и каза:

— Изгорил си всички мебели във всеки дом наоколо.

— Зимите бяха студени, Властелине. Тъкмо обсъждахме „Безумието на Готос“, двамата със сина ти. Виждаш ли сандъка до вратата? Вътре ще намериш чудесно вино с прилично качество. И ейл на Тел Акаи, ако държиш да се напиеш до несвяст.

— Държа да говоря с Качулатия — каза Драконъс и отиде до сандъка. Капакът изскърца, щом го повдигна. Той погледна вътре и извади глинена делва.

— Чудесен избор, Властелине — каза джагътът.

— Би трябвало, след като аз ти го подарих последния път, когато се срещнахме.

— Запазих го за връщането ти. Тайстите имате все пак някаква стойност в този свят, предвид дарбите ви в правенето на вино.

Драконъс извади два алабастрови бокала и ги огледа.

— Деликатна ръка има Каладън Бруд, нали?