Повелител на сенките [bg]

— Надявам се, че Джулиън е прав — каза Ливи, вперила поглед в празния подиум.

— Обикновено е — отвърна Тай. — Не за всичко, но за подобни неща.

Кит седеше между близнаците, което означаваше, че те говореха през него. Не беше напълно сигурен как се беше озовал в тази позиция. Не че имаше нещо против или дори забелязваше точно в този момент. Беше занемял от удивление (нещо, което никога не се случваше) от това, къде се намира: в Аликанте, сърцето на нефилимската държава, взиращ се в легендарните демонски кули.

Беше се влюбил в Идрис от пръв поглед. Нещо, което изобщо не беше очаквал.

Беше като да пристъпи в приказка. И то не от онези, с които беше свикнал на Пазара на сенките, където феите бяха просто още един вид чудовище. А от онези, които бе виждал по телевизията и в книгите, когато беше малък, свят на великолепни замъци и гъсти гори.

Ливи му намигна.

— Изписано ти е върху лицето.

— Кое?

— Че си впечатлен от Идрис. Признай си, господин Нищо не ме впечатлява.

Кит нямаше намерение да направи нищо подобно.

— Харесва ми часовникът — посочи го той.

— Съществува легенда за него. — Ливи размърда вежди насреща му. — За секунда, докато звънът му отмерва часа, портите на Рая се отварят. — Ливи въздъхна и по лицето й пробяга нетипична за нея печал. — Що се отнася до мен, Раят е просто Институтът отново да бъде наш. И всички да си отидем у дома.

Думите й изненадаха Кит; беше си мислил за това пътуване до Идрис като края на хаотичното им приключение. Щяха да се върнат в Лос Анджелис и да се заловят с неговото обучение. Ала Ливи беше права: нищо не бе сигурно. Той хвърли поглед към Зара и обкръжението й, настръхнали с грозните си лозунги.

— Все още остава Черната книга — отбеляза Тай. Изглеждаше официален и грижливо сресан, за разлика от обикновено. Кит бе свикнал да го вижда небрежно облечен в дънки и суитшърти и този красив, сякаш по-голям Тай мъничко му връзваше езика. — Кралицата все още я иска.