Джонатан Стрейндж и мистър Норел

„…от осем души какво е направил Норел. О, бих могъл да се разгневя. Смея да кажа, че бих могъл да изхабя перото си и себе си в дълги тиради — но какъв е смисълът? Не желая повече да сс съобразявам с този безочлив дребен човечец. Ще се върна в Лондон в началото на пролетта, както съм предвидил, и ще издадем книгата повторно. Ще наемем адвокати. И аз като него имам приятели. Нека обясни в съда (ако посмее) защо според него англичаните са деца, които не бива да знаят нещата, известни на предците им. И ако дръзне отново да използва магия срещу мен, аз ще му противодействам с магия и тогава най-после ще се види кой е най-великият магьосник на епохата. И ми се струва, мистър Мъри, че ще направите добре, ако отпечатате още по-голям тираж отпреди — тази магия на Норел така се прочу, че, сигурен съм, хората ще искат да прочетат книгата, която я е предизвикала. Впрочем, преди да започнете печатането, ще внесем поправки — там има някои сериозни грешки. Главите шеста и четиридесет и втора са особено несполучливи…“