Джонатан Стрейндж и мистър Норел

С напредването на времето стана ясно, че не е останал и един екземпляр от книгата на Стрейндж. Уилям Хадли-Брайт и Хенри Пърфой настояваха да извикат Норел на дуел, но им беше обяснено, че мистър Норел е възрастен джентълмен, който рядко прави физически упражения и никой не го е виждал да държи сабя или пистолет. При никакви обстоятелства не би било редно или почтено двама мъже в разцвета на силите си (един от които войник) да го викат на дуел. Хадли-Брайт и Пърфой приеха добронамерено този съвет, но Пърфой все пак се огледа в търсене на човек, който може да се мери по немощ с мистър Норел. Погледът му се спря на Шакълтън.

Дойдоха и други приятели на Стрейндж, за да споделят нещастието на мистър Мъри и да дадат воля на гнева си от стореното от мистър Норел. Пристигна лорд Портисхед и предаде дословно съдържанието на писмото, което бе изпратил до мистър Норел, за да сложи край на приятелството си с него, и на друго писмо до Ласелс, с което подава оставка като редактор на „Приятелите на английската магия“ и се отказва от абонамента си.

— Отсега нататък, господа — обяви той на учениците на Стрейндж, — се считам за привърженик единствено на вашия лагер.

Учениците на Стрейндж увериха Негова светлост, че е постъпил правилно и че никога няма да съжалява.

В седем часа дойде Чайлдърмас. Той влезе в препълнената книжарница със същата тържественост, с каквато се влиза в църква.

— Е, колко сте загубили, мистър Мъри? — попита той, извади бележник, взе едно перо от бюрото на мистър Мъри и го топна в мастилницата.

— Приберете бележника си, мистър Чайлдърмас — отвърна издателят. — Не искам парите ви.

— Наистина ли? Внимавайте, сър, не оставяйте тези господа да ви влияят. Някои от тях са млади и безотговорни… — Чайлдърмас изгледа хладно тримата ученици на Стрейндж и неколцината униформени офицери, които стояха в книжарницата. — А други са богати и сто лири повече или по-малко са нищо за тях — той стрелна с поглед лорд Портисхед. — Но вие, мистър Мъри, сте делови човек и работата би трябвало да е първата ви грижа.

— Ха! — мистър Мъри скръсти ръце и втренчи победоносно едното си здраво око в Чайлдърмас. — Мислите, че отчаяно се нуждая от пари, но не е така. Цяла вечер получавам предложения за заеми от приятели на мистър Стрейндж. Ако поискам, мога дори да се захвана с ново начинание! Но ще ви помоля да предадете съобщение от мен на мистър Норел. То е следното: накрая ще плати, но ние ще поставим условията, не той. Ще го накараме да плати за ново издание. Ще поеме разноските по рекламата за книгата на съперника си. От това ще го заболи най-много, струва ми се.

— O, със сигурност! Ако изобщо стане — сухо отбеляза Чайлдърмас и се обърна към вратата. После спря и се загледа в килима, сякаш се двоумеше за нещо. — Ето какво ще ви кажа. Независимо как изглеждат нещата в момента, книгата не е унищожена. Аз наредих картите си и ги попитах дали са останали екземпляри от книгата. Излиза, че са останали два. Единият е у Стрейндж, а другият — у Норел.

През следващия месец в Лондон не се говореше за нищо друго, освен за поразителната магия на мистър Норел, но дали причината е била вредността на книгата на Стрейндж или завистта на мистър Норел — тук мненията се разделяха. Хората, които си бяха купили книгата, бяха ядосани от загубата й, а и мистър Норел влоши положението, като изпрати слуги по домовете им с една гвинея (стойността на книгата) и писмо, в което обясняваше основанията за изчезването на книгите. Това ядоса хората още повече, някои веднага повикаха адвокатите си и заведоха дела срещу мистър Норел134.