Джонатан Стрейндж и мистър Норел

— Ще ги познаем, тъй както познаваме останалите хора — по плодовете им135 — заяви той.

Последва мълчание, през което министрите си помислиха, че напоследък плодовете на мистър Норел не са много обещаващи: обида, кражба и зла умисъл.

Разбраха се секретарят на вътрешните работи да проведе разговор на четири очи с мистър Ласелс и да го помоли да предаде на мистър Норел крайното неудоволствие на премиер-министъра и останалите министри от деянието на магьосника.

Като че ли нямаше какво повече да се каже по въпроса, но министрите не можеха прекратят разговора на тази тема, без да разменят малко клюки. Всички бяха чули, че лорд Портисхед се е разделил с мистър Норел. Но сър Уолтър им разказа как Чайлдърмас, който до този момент е бил сянка на господаря си, се е разграничил от интересите на мистър Норел и се е обърнал към приятелите на Стрейндж като човек с независими възгледи, за да ги увери, че книгата не е унищожена. Сър Уолтър дълбоко въздъхна.

— Не мога да се отърся от мисълта, че в много отношения това е лош знак. Норел никога не е умеел да общува с хората, а сега най-близките му приятели го изоставиха — първо Стрейндж, после Джон Мъри и накрая Портисхед. Ако Чайлдърмас и Норел се скарат, ще остане само Хенри Ласелс.

Същата вечер приятелите на Стрейндж седнаха и му написаха възмутени писма. Писмата щяха да стигнат до Италия за две седмици, но Стрейндж пътуваше толкова много, че докато го намерят, можеха да минат още две седмици. Отначало приятелите на Стрейндж бяха убедени, че още щом ги прочете, той ще се разгневи и незабавно ще отпътува за Англия, готов да се бори с Норел в съда и в пресата. Но през септември получиха новини, които им подсказаха, че в края на краищата може би ще им се наложи да почакат.

Докато пътуваше към Италия, Стрейндж като че ли беше в относително добро разположение на духа. Писмата му бяха пълни с весели безсмислици. Но щом пристигна, настроението му се промени. За пръв път след смъртта на Арабела той нямаше никаква работа и нищо не го разсейваше от самотата му на вдовец. Нищо в гледките наоколо не го радваше и няколко седмици Стрейндж като че ли намираше утеха единствено в смяната на обстановката136. В началото на септември той спря в Генуа. Там му хареса повече, отколкото в другите италиански градове, през които беше минал, затова остана почти седмица. През това време в хотела, в който бе отседнал, се настани английско семейство. Макар че беше споделил със сър Уолтър намерението си да избягва компанията на англичани, докато пътува из чужбина, Стрейндж се запозна с това семейство. Не след дълго започна да пише писма до Англия, в които хвалеше обноските, ума и любезността на Грейстийл. В края на седмицата той замина за Болоня, но не намери нищо интересно там и скоро се върна в Генуа, за да прекара със семейство Грейстийл остатъка от месеца и после всички заедно да отпътуват за Венеция.