Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
Когато се върна на „Албърмарл Стрийт“, мистър Мъри завари в книжарницата си трима младежи. Щом го видяха, те затвориха книгите, които прелистваха, бързо го наобиколиха и заговориха в един глас. Мистър Мъри предположи, че са дошли по същата причина като мистър Грийн. Тъй като двама от тях бяха много високи, а и тримата — гръмогласни и ядосани, той направи знак на разносвача да изтича за помощ. Разносвачът стоеше неподвижно и наблюдаваше сцената с голям интерес.
Гневните възгласи като „Отчаян злодей!“ и „Презрян мошеник!“ от страна на младежите още повече смутиха мистър Мъри, но след малко той започна да проумява, че обидите са адресирани не към него, а към мистър Норел.
— Моля за извинение, господа — каза той, — но ако не ви затруднява, ще бъдете ли така любезни да ми съобщите кои сте?
Младежите се изненадаха. Те мислеха, че са по-прочути. Представиха се като тримата ученици на Стрейндж — Хенри Пърфой, Уилям Хадли-Брайт и Том Леви.
Уилям Хадли-Брайт и Хенри Пърфой бяха високи и хубави младежи, а Том Леви беше нисък и слаб, с тъмна коса и черни очи. Както вече бе отбелязано, Хадли-Брайт и Пърфой бяха благородни английски джентълмени, докато Том беше бивш учител по танци, чиито предци до един бяха евреи. За щастие Хадли-Брайт и Пърфой не обръщаха особено внимание на такива неща като положение и произход. Тъй като знаеха, че Том е най-талантливият сред тях, те обикновено се съветваха с него по всички въпроси на магическото обучение и освен че се обръщаха към него на малко име (докато той ги наричаше „мистър Пърфой“ и „мистър Хадли-Брайт“) и очакваха от него да прибира оставените от тях книги, двамата бяха склонни да го възприемат като равен.
— Не можем да стоим със скръстени ръце, когато този злодей, това чудовище унищожава великото дело на мистър Стрейндж! — заяви Хенри Пърфой. — Дайте ни задача, мистър Мъри! Само за това ви молим!
— И ако тази задача изисква да пронижем мистър Норел с много остра сабя, още по-добре — добави Уилям Хадли-Брайт.
— Може ли някой от вас да намери Стрейндж и да го доведе? — попита мистър Мъри.
— O, разбира се! Хадли-Брайт е подходящият човек затова! — обяви Хенри Пърфой. — Той е бил адютант на херцога при Ватерлоо. Нищо на света не му допада повече от галопиране с невъзможна бързина.
— Знаете ли къде е мистър Стрейндж? — попита Том Леви.
— Преди две седмици е бил в Женева — отвърна мистър Мъри. — Тази сутрин получих писмо от него. Може още да е там. Или да е заминал за Италия.
Вратата се отвори и влезе Шакълтън. Перуката му беше обсипана с дъждовни капки, сякаш украсена със стъклени мъниста.
— Всичко е наред — обяви той на мистър Мъри. — Книгите са в балите.
— Със собствените си очи ли ги видя?
— Да. Смея да предположа, че се иска много магия, за да накараш десет хиляди книги да изчезнат.
— Да можех и аз да бъда такъв оптимист — отбеляза Том Леви. — Простете ми, мистър Мъри, но от всичко, което съм чувал за мистър Норел, захване ли се веднъж с нещо, труди се неуморно, докато го свърши. Не вярвам, че имаме време да чакаме завръщането на мистър Стрейндж.
Шакълтън се изненада, че някой се изказва така самоуверено по магически въпроси.
Мистър Мъри побърза да представи тримата ученици на Стрейндж.
— С колко време разполагаме според вас? — обърна се той към Том Леви.
— Ден. Най-много два. Със сигурност не е достатъчно, за да намерим мистър Стрейндж и да го доведем. Струва ми се, мистър Мъри, че трябва да оставите това в наши ръце, а ние ще опитаме едно-две заклинания, с които да противодействаме на мистър Норел.
— Има ли такива заклинания? — попита мистър Мъри, като гледаше недоверчиво чираците магьосници.
— O, стотици! — възкликна Хенри Пърфой.
— Знаете ли някое от тях? — попита мистър Мъри.
— Знаем за тях — каза Уилям Хадли-Брайт. — Вероятно бихме могли да съставим едно що-годе прилично заклинание. Колко прекрасно би било мистър Стрейндж да се върне от континента и да види, че ние сме спасили книгата му! Мисля, че това би му отворило очите!
— Какво ще кажете за „Невидимо еди-какво си и еди-що си“? — попита Хенри Пърфой.
— Знам за какво говорите — каза Уилям Хадли-Брайт.
— Наистина забележителна процедура на доктор Пейл — обясни Хенри Пърфой на мистър Мъри. — Обръща магията и я стоварва върху онзи, който я е направил. Книгите на мистър Норел ще изчезнат! В края на краищата, той заслужава точно това.