Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
За да наруши възцарилото се меланхолично настроение, тя смигва на Шугър и казва:
— Е, скъпа, трябва да поработя, че иначе хората от квартала няма да има кого да чукат освен жените си.
Двете се целуват на раздяла и Шугър тръгва сама надолу по разнебитените стълби, оставяйки Каролайн да подбира сама последните акценти на вечерния си тоалет.
— Внимавай къде стъпваш! — подвиква по-възрастната жена. — Някои от стъпалата са изгнили!
— Знам! — вика в отговор Шугър. Наистина, тя знаеше отлично на кои стъпала можеше да стъпи спокойно и кои са започнали да поддават поради тежките стъпки на безброй мъж, качвали се по тях. Но сега слиза, вкопчена в перилата, готова да се задържи, ако някоя дъска пропадне под крака й.
— Надвиснала е буря от нещастия! — разнася се хрипливият глас на полковник Лийк, който се появява от сенките, бутайки колелата на инвалидната си количка.
Стъпила на твърда земя — или поне на това, което може да бъде наречено така в гниещата къща на семейство Лийк, Шугър не изпитва никакво желание да слуша налудничавите пророчества на стареца, нито пък да си припомня характерната му миризма по-рано, отколкото е абсолютно необходимо.
— Наистина, ако имаш намерение да се държиш така и следващия път, когато те взема със себе си във фермата… — казва тя заканително, докато се промъква край него, придърпвайки полите си, за да не докосват мръсната инвалидна количка. Полковникът не си взема бележка от заплахата; засегнат, той започва да бута количката си след нея, пъшкайки от усилие. Тя забързва с надеждата да го остави далеч зад себе си, но той я следва по петите през целия коридор, който е толкова тесен, че лактите му се трият в стените, а металната конструкция на стола трака и скърца, докато той се движи упорито напред.
— Есен! — излайва той подир нея. — Есента носи нова епидемия от злополучия! Госпожица Делвиния Клъф е била пронизана с нож в сърцето на гарата в Пензанс! Убиецът успял да избяга! В Дери трима души били затрупани от рухнала новострояща се сграда! Хенри Ракъм, братът на парфюмериста, изгоря в собствения си дом! Да не би да се надяваш, че ще избягаш от надвисналото нещастие?
— Да, стари негоднико — изсъсква Шугър, вбесена задето, съзнателно или не, е станал причина да се разбере кой се крие зад загадъчния Джордж Хънт. — Смятам да избягам, и то още сега!
Тя отваря рязко вратата и побягва навън, без да поглежда назад.
— Този път няма нужда да водиш със себе си онзи… онзи старец — казва Уилям при следващата им среща.
— О, но това не е никакъв проблем — отвръща Шугър. — Всичко е уредено. Той ще кротува, не се притеснявай.
Двамата седят един до друг на дивана в приемната на Прайъри Клоуз, напълно облечени, във възможно най-почтена поза. Уилям няма време за плътски наслади. На пода, пред краката му, се търкалят два малки, изпомачкани листа опаковъчна хартия и половин дузина хартиени панделки, украсени с декоративни мотиви. Окончателното решение трябва да се вземе, преди да стане време за следващото събиране на пощата. Според Шугър панделките в маслиненозелено и златисто изглеждат най-добре, и той е склонен да се съгласи с нея, но пък синьо-зелените придават нещо свежо и чисто на опаковката — освен това цената за сто бройки е доста по-ниска. Що се отнася до самата хартия, двамата са единодушни, че по-тънката обвива калъпа сапун по много елегантен начин; опитаха се да я дърпат и късат и установиха, че хартията се къса само при условия, на които не би я подложил никой нормален собственик на магазин. Така че това поне е решено, остава само той да избере панделката — затова е отклонил за миг очи от вариантите, с надеждата, че когато ги погледне отново, инстинктът ще му подскаже верния отговор.
— Не — настоява той, — старецът да си стои у дома.
Шугър забелязва проблясъка на стомана в погледа му и изтръпва от страх при мисълта какво може да означава за нея този проблясък. Дали това не е начало на охлаждането на отношенията им? Не, не е възможно — нали само преди минута й призна с крива усмивка, че тя се е превърнала в негов „първи помощник“? Но ако просто полковникът е изпаднал в немилост, съществуват ли сред познатите й други мъж, които биха дошли с нея в Мичъм, за да й придадат известна почтеност в очите на работниците по полето?