Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
— Готови! — вика Уилям Ракъм към факлоносците, които очакват напрегнато командата му. — Палете кладата!
От всички страни към огромната клада се навеждат факли — пръчки, натопени в лой и после запалени. Само половин минута след като пламъците са плъзнали по възлестите сухи клонки и посивелите листа, се разнася силен аромат на лавандула, който се смесва с мириса на горящо дърво. Мъжете се усмихват и размахват длани пред очите си, за да пропъдят дима; привилегията да започнат това масово унищожение ласкае незначителната им гордост и, макар и само за един следобед, придава блясък на мизерното им съществувание на наемни работници по тези полета — срещу девет пенса дневно плюс безплатна лимонада.
— Тоз път май няма да се размине с едно палене — казва единият и размахва горящата пръчка като шпага. Действително, по всичко личи, че вместо да обхване целия куп изкоренени растения, огънят ще загасне, ако не го подклаждат. Към облаците в небесата започват да се присъединяват димни облаци, от което става още по-мрачно.
— Това е доказателство за високите стандарти, които си поставя концернът „Ракъм“ — пояснява Уилям на Шугър. — Растенията пламват бавно, защото жизнените им сокове не са напълно изчерпани. Но ние не се опитваме да изсмучем и шеста реколта от вече изтощени насаждения.
Шугър го поглежда, но не знае как да реагира. Той говори с нея, сякаш тя е дъщеря или внучка на някой потенциален инвеститор, сякаш продължава да тика невидимата количка с полковник Лийк пред себе си. Между двамата съществува някакво отчуждение, не вървят подръка, липсва интимността, която бе виждала в представите си за този ден.
— Гледах веднъж — Уилям повишава глас, за да надвика гласовете на множеството и пукането на горящо дърво, — гледах как гори клада от шестгодишни растения. Пламна незабавно — пффт! — като куп сухи листа. Екстрактът от такава реколта би бил третокачествен, можеш да ми вярваш.
Шугър кимва и продължава да мълчи, вперила поглед в издигащите се все по-нагоре пламъци. Потръпвайки от студения вятър, който я блъска в гърба, присвила очи, защото горещината връхлита лицето й на пълни, тя се пита дали наистина е родена да живее в провинцията, както си беше въобразила. Мъжете отново и отново привеждат факли към кладата и обсъждат силата на пламъка. Тя едва разбира диалекта им; пита се дали слухът й е станал по-префинен напоследък, или те наистина деформират ужасно думите.
Те са й чужди, всички тези работници; облечени в традиционните грубо подковани обувки, кафяви панталони от дебел вълнен плат и памучни ризи без яки, те й напомнят някаква по-издръжлива порода двуноги, които не издържат и на ледения вятър, и на горещината на огъня.
Шугър е доволна, че те са толкова погълнати от интереса си към кладата, та почти не й обръщат внимание. Тъкмо днес тя няма никакво желание да привлича погледите. Сама е подбрала строгия си тоалет в тъмни тонове, много различен от елегантната рокля, лилава като лавандулов цвят, с която дойде първия път, та хората не можеха да откъснат поглед от нея. Щом не може да върви подръка с Уилям, анонимността е за предпочитане.
Към смрачаващото се небе се издигат валма дим, в които гъмжат искри и сажди като огнени попови лъжички. Мъжете се смеят и подвикват възторжено, гледайки блестящия резултат на усилията си. Но изпаренията от лавандуловото масло стават все по-силни, а с това нарастват и опасенията на Шугър, че може да й стане зле — и нищо чудно; тя е недоспала, яде много малко, а я измъчва и настинка, която според нея се дължи на посещението й в неотоплената стая на Каролайн. Какво е за предпочитане — да диша дълбоко и да поема и повече изпарения заедно с въздуха в дробовете си, или да вдишва съвсем повърхностно? Тя опитва и двата начина, докато накрая решава да се опита да диша нормално. Поне да беше хапнала нещо, преди да тръгне на път! Но още тогава й се виеше свят — вероятно от вълнение.
— Вероятно — подема Уилям, наклонил глава съвсем близо до пламналото й лице — вероятно няма да идвам при теб известно време.
Това вече не е гласът на главния церемониалмайстор, а гласът на мъжа, който лежи притиснат към голото й тяло, докато двамата се къпят в последните отблясъци на изпитаната наслада.