Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
Шугър прехвърля светкавично на ум мъжете, които е познавала през живота си; една мрачна празнина на мястото на непознатия й баща; двете огромни фигури на наемодатели с разкривени от гняв лица, които редовно разплакваха майка й (това беше много отдавна, преди майка й да задраска сълзите от репертоара си); „любезният джентълмен“, който дойде да я топли в леглото през нощта, когато тя загуби девствеността си; и после всички останали — смътно очертана верига от полуголи фигури, като изродите, които показват по панаирите — само че срасналите тела не са само две, а безчет. Спомня си един от клиентите си, който беше еднокрак, защото отрязаният крак се блъскаше постоянно в коляното й; припомня си тънките устни на онзи, който щеше да я удуши, ако Ейми не я бе спасила; спомня си идиота; със сплескана глава и гърди, по-големи от нейните; спомня си рамене, обрасли с косми и помътнели от глаукома очи; членове с размера на бобено зърно и на краставица, морави, препънати, с брадавици, родилни белези и татуировки, дори с белези от опити за самокастриране. Това са части на мъже, които е познавала, които е описала във „Възходът и падението на Шугър“ — в романа, в който всички те биват безмилостно изклани. Господи, няма ли на този свят поне един мъж, когото да не ненавижда?
— Аз… признавам си — казва тя, откъсвайки се от картината, която вижда в мислите си — как върви подръка с малкия Кристофър, — че надали ще открия друг подходящ придружител.
— Не е необходимо да водиш когото и да било, мила — казва разсеяно Уилям и насочва вниманието си отново към опаковките.
— О, Уилям — възразява тя, без да вярва на ушите си. — Но нали може да стане скандал?
Той изръмжава раздразнено — мислите му са заети с избора между синьо–зелено и маслиненозелено и златно.
— Няма да робувам на дребнавости, дявол да го вземе. Нека работниците във фермата дрънкат, ако щат! Чуя ли нещо, всеки, който си е отворил устата, ще изхвърчи… Боже мили, аз съм собственик на голям концерн, на всичкото отгоре наскоро погребах брат си; занимават ме много по-сериозни неща от клюките, разнасяни от някакви си работници. — Уилям се привежда решително напред и вдига маслинено-зелената панделка. — Не ме е грижа за парите! — заявява той. — Това ми харесва, а това, което се харесва на мен, се харесва и на клиентите.
Зашеметена от радост, Шугър го прегръща, а той я целува добродушно по челото.
— Писмото, трябва да напишем писмото — напомня й Уилям, преди да се е отдала на по-несериозни занимания.
Тя му донася хартия и писалка и той написва със замах писмото до печатаря. После, тъй като остават само десет минути до последното събиране на пощата, той се упътва към антрето, където й позволява да му помогне да навлече палтото си.
— Ти си истинско съкровище — казва той съвсем отчетливо, въпреки че стиска със зъби плика. — Незаменима — това е точното определение за теб.
И след като се закопчава припряно, докато тя четка палтото му, той излиза.
Веднага щом вратата хлопва зад гърба му, Шугър скача, разкъсала веригите на благоприличното поведение. Квичейки тържествуващо, тя танцува от стая в стая, върти се така, че полите й се вдигат, а кичурите коса се развяват около главата й. Да! Най-сетне, най-сетне тя ще може да се показва редом с него, без да обръщат внимание на мнението на обществото! Той каза така, нали? Връзката им не бива да зависи от дребнави клюкари — той не може да се примири с това! Какъв прекрасен, прекрасен ден!
Възторгът й е смутен единствено от мисълта, че се налага да отиде още веднъж до Чърч Лейн, за да уведоми семейство Лийк за промяната в плановете си. Но налага ли се наистина? Обзета от вдъхновение, тя измъква чист лист хартия от купчината, сяда зад писалището, трепереща от възбуда, и натапя перодръжката в мастилницата.
„Уважаема госпожо Лийк,
Моят излет в петък се отлага, така че няма да дойда, за да взема полковника със себе си.
(Дълго време тя не може да се сети какво друго да напише, но най-сетне допълва:)
Не е необходимо да връщате парите, които Ви дадох.