Повелител на сенките [bg]

Кристина никога досега не бе стъпвала в Залата на Съвета в Гард. Тя представляваше помещение във формата на подкова, с редица пейки, спускащи се към леко издигнат подиум; имаше и балкон с още пейки, издигащ се високо над първото ниво. Над подиума висеше огромен златен часовник, украсен с изящна спираловидна резба; едни и същи латински думи, ULTIMA THULE, обикаляха ръба му. Зад подиума имаше невероятна стена от прозорци, през които се разкриваше изглед към града под тях. Кристина се повдигна лекичко на пръсти, за да види лъкатушещите улици на Аликанте, прорязани от сините ленти на каналите, демонските кули, извисяващи се в небето като прозрачни игли.

Залата започваше да се пълни. Анабел и Кийрън бяха отведени в една стая, където да изчакат заедно с Магнус. На останалите беше позволено да отидат по-рано в залата, където те си бяха запазили две редици пейки в предната част. Тай, Кит и Ливи седяха, потънали в разговор. Дру седеше сама, потънала в мисли. Кристина тъкмо се канеше да отиде при нея, когато усети леко докосване по рамото.

Беше Марк. Беше се облякъл много грижливо за явяването си пред Съвета и Кристина усети как я жегва болка, когато го погледна — беше толкова красив в старателно изгладените си, старомодни дрехи, като невероятно оцветена стара снимка. Тъмното сако и жилетката му стояха отлично; беше сресал русата си коса така, че да скрива заострените връхчета на ушите му.

Дори се беше избръснал, при което се беше порязал лекичко на брадичката… което беше нелепо, защото Марк всъщност нямаше косми по лицето си. Приличаше й на малко момченце, което иска да направи добро впечатление в първия учебен ден. Кристина усети как сърцето й се свива от съчувствие и топлота — толкова много държеше на доброто мнение на група хора, които бяха решили да го изоставят на произвола на Дивия лов, въпреки молбите на семейството му, просто заради произхода му.

— Мислиш ли, че с Кийрън всичко ще бъде наред? — попита той. — Би трябвало да се отнесат към един пратеник на Двора с повече уважение. Вместо това те буквално се втурнаха да върнат магическите бариери на мястото им в мига, в който пристигнахме.

— Всичко ще бъде наред — увери го Кристина. И Кийрън, и Марк, помисли си, бяха по-силни, отколкото всеки от тях смяташе другия, може би защото бяха били толкова уязвими в Лова. — Макар че не мога да си представя как Анабел повежда приятелски разговор. Поне Магнус е с тях.

Марк се усмихна с усилие в същия миг, в който през стаята премина тих шепот. Центурионите бяха пристигнали, в пълно бойно облекло. Носеха червено-сиво-сребърните си униформи, сребърните им значки се виждаха отдалеч. Всеки от тях държеше тояга от чист адамас. Кристина разпозна неколцина от Лос Анджелис, като приятелката на Зара, Саманта, с нейното слабо, зло лице, и Раян, който се оглеждаше из стаята с тревожно изражение.