Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
Господин Дьо Кросън очакваше от Калиостро разкрития за колието, за сделките на госпожа Дьо ла Мот. Това обстоятелство не беше благоприятно за него. В края на краищата имаше право да разпитва, да арестува, а в това се състоеше неговото превъзходство. Той прие графа, като съзнаваше кой е, но не искаше да бъде неучтив към никого, още повече към един феномен.
Калиостро беше нащрек. Той искаше само да си остане голям благородник, единствената му слабост, която смяташе за нужно да проявява.
— Господине — каза му полицейският лейтенант, — вие поискахте аудиенция с мен. Аз пристигам от Версай нарочно, за да ви я дам.
— Господине, мислех, че ще проявите известен интерес да ме разпитате за случилото се, и като човек, който знае всичките ви заслуги и цялото значение на длъжността ви, дойдох при вас. Ето ме.
— Да ви разпитам? — каза магистратът, като се престори на изненадан. — Но за какво, господине, и с какво право?
— Господине — отвърна прямо Калиостро, — вие се занимавате прекалено много с госпожа Дьо ла Мот, с изчезването на колието.
— Нима сте го намерили? — попита господин Дьо Кросън почти подигравателно.
— Не — отвърна сериозно графът. — Но ако не съм намерил колието, поне зная, че госпожа Дьо ла Мот живееше на улица „Сен Клод“.
— Срещу вас, господине, това също ми беше известно — рече магистратът.
— Тогава, господине, знаете какво правеше госпожа Дьо ла Мот… Да не говорим повече…
— Тъкмо напротив — каза господин Дьо Кросън, все едно му беше безразлично, — да говорим.
— О, щеше да има смисъл само по отношение на малката Олива — каза Калиостро, — но щом знаете всичко за госпожа Дьо ла Мот, няма какво да научите от мен.
Като чу името Олива, господин Дьо Кросън трепна.
— Какво казвате за Олива? — попита той. — Коя е тази Олива?
— Не знаете ли? Ах, господине, чудно ми е, че точно от мен ще научите нещо интересно. Представете си едно хубаво момиче, стройно… със сини очи, съвършен овал на лицето, изобщо с хубост, която напомня малко за хубостта на Нейно величество кралицата.
— Ах, ах! — възкликна господин Дьо Кросън. — И какво?
— Какво ли! Момичето живееше лошо и това ме измъчваше. Служила е някога на един стар мой приятел, господин Дьо Таверне…
— Баронът, който умря завчера?
— Да, точно така, който умря. Тя принадлежеше също на един учен човек, когото вие не познавате, господин полицейски лейтенант, и който… Но аз се отклонявам от темата и виждам, че започвам да ви притеснявам.
— Господине, тъкмо напротив, благоволете да продължите, моля ви. Та какво казвахте за тази Олива?
— Живееше лошо, както имах честта да ви кажа. Измъчваше се и почти гладуваше заради един нехранимайко, неин любовник, който я обираше и биеше — един от вашите най-обикновени клиенти, господине, един хаймана, когото сигурно не познавате…
— Някой си Бозир може би? — подхвърли магистратът, доволен, че се показва добре осведомен.
— Аха, значи го познавате, изненадва ме — удиви се Калиостро. — Много добре, господине, вие сте по-прозорлив от мен. Но един ден, когато Бозир обрал и набил момичето по-жестоко от всеки друг път, то дойде да се подслони при мен и ме помоли за закрила. Аз съм добър, дадох му някакво кътче от сградата, в едно мое жилище…
— У вас! Олива е била у вас? — извика магистратът изненадан.
— Разбира се — отговори Калиостро, като на свой ред се престори на учуден. — Защо да не я подслоня у дома си, нали съм ерген?
Той се разсмя умело с такова добродушие, че господин дьо Кросън се поддаде напълно на измамата.
— У вас! — отвърна той. — Значи затова моите агенти я търсиха толкова?
— Какво, търсили са я! — възкликна Калиостро. — Търсили са това дете? Нима е направила нещо, което да не зная?
— Не, господине, не. Продължете, моля ви.
— О, Боже мой, но аз свърших! Настаних я при себе си, това е всичко.
— О, не, графе, не е всичко, защото преди малко вие като че ли свързвахте името Олива с името на госпожа Дьо ла Мот.
— Е, поради съседството — отговори Калиостро.
— Има нещо друго, графе… Вие не току-така казахте, че госпожа Дьо ла Мот и госпожица Олива са били съседки.
— О, това се дължи на едно обстоятелство, за което ще бъде излишно да ви осведомявам. Не подобава на един безделен рентиер да разправя разни измислици на първия магистрат на кралството.
— Вие ме заинтригувате, господине, и то повече, отколкото смятате, защото тази Олива, която, казвате, била настанена у вас, аз намерих в провинцията.