Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
Свидетелят беше един от главните слуги на господин Дьо Калиостро. Това име накара Жана да подскочи и я подтикна към крайности. Тя се впусна в обвинения срещу Калиостро, който според нея с вълшебствата и магиите си оплел кардинал Дьо Роан, на когото внушил престъпни мисли против Нейно кралско величество. Това беше първата брънка на обвинението в прелюбодейство.
Господин Дьо Роан се защити, защитавайки Калиостро. Той отричаше толкова упорито, че раздразнената Жана изрече за пръв път обвинението за безразсъдна любов на кардинала към кралицата. Господин Дьо Калиостро поиска веднага да го затворят, за да отговори на всички, че е невинен. Тъй като обвинителите и съдиите се разпалиха, както става при първия полъх на истината, общественото мнение взе страната на кардинала и на Калиостро против кралицата. Точно тогава злочестата принцеса, за да разберат настойчивото й желание да следи процеса, даде гласност на подготвените от краля доклади за нощните разходки и призова господин Дьо Кросън да каже какво знае. Ударът, умело пресметнат, се стовари върху Жана и едва не я унищожи.
Следователят призова господин Дьо Роан да каже какво знае за разходките във Версайския парк. Кардиналът отговори, че не умее да лъже, и се призовава като свидетел госпожа Дьо ла Мот. Тя отрече, че е имало разходки, правени с нейно съгласие или с нейно знание. Тя обяви за лъжливи показанията и разказите, които я изобличаваха, че се е намирала в градините било в компания с кралицата, било в компания с кардинала. Това изявление оневиняваше Мария-Антоанета, ако можеше да се вярва на думите на жена, обвинена във фалшификация и кражба. Но от тази гледна точка оправдаването изглеждаше като услуга, а кралицата не можеше да търпи да бъде оправдавана по тази начин.
Точно когато Жана кресна с все сила, че никога не е била нощем във Версайския парк и че никога нищо не е виждала или знаела за личните отношения между кралицата и кардинала, се появи Олива — живо свидетелство, което промени мнението и събори цялата постройка от лъжи, натрупани от графинята.
Как не бе погребана под развалините? Как се изправи, още по-ужасна и изпълнена с омраза? Това явление не можем да го обясним единствено с волята й, ще го обясним със съдбоносното й влияние върху кралицата. Какъв страшен удар за Олива, изправена очи в очи пред кардинала! Най-после господин Дьо Роан разбираше, че е бил подло изигран! Този човек, изпълнен с деликатност и благородни чувства, откриваше, че една авантюристка, сдружена с една измамница, го бе подвела да презре открито кралицата на Франция, една невинна жена, която той обичаше!
Въздействието на тази среща върху господин Дьо Роан щеше да бъде според нас най-драматичната и най-важната сцена в аферата, ако приближавайки се до историята, не попадахме в кал, кръв и ужас. Когато господин Дьо Роан видя Олива, мнимата кралица, и си спомни за розата, стиснатата ръка и Аполоновите бани, той пребледня и щеше да пролее кръвта си в нозете на Мария-Антоанета, ако в този миг бе видял кралицата до другата. Колко извинения, колко угризения се изтръгнаха от душата му, за да очистят заедно със сълзите му последното стъпало на трона, върху който един ден бе излял презрението си, съжалявайки за една пренебрегната любов!
Ала това утешение не му бе позволено, не можеше да приеме приликата на Олива, без да признае, че обича истинската кралица. Признаването на грешката беше обвинение, позор. Остави Жана да отрича всичко. Той мълчеше. А когато господин Дьо Бретьой поиска с господин Дьо Кросън да накара Жана да обясни по-нашироко, тя каза:
— Най-добрият начин да се докаже, че кралицата не се е разхождала в парка нощем, е да представят една жена, която прилича на кралицата и която твърди, че е била в парка. Представена е, добре.
Подлото подмятане беше сполучливо. То още веднъж отричаше истината. Понеже Олива в своето чистосърдечно безпокойство даваше всички подробности и всички доказателства, понеже не пропускаше нищо и беше много по-убедителна от графинята, Жана прибягна до едно отчаяно средство — тя призна. Призна, че кардиналът я завел във Версай, че Негово превъзходителство искал на всяка цена да се види с кралицата, да я увери в своята почтителна привързаност — призна, понеже усети, че тук се крие изходът, иначе трябваше да отрича всичко, призна, понеже, ако обвинеше кралицата, значеше да се съгласи, че са й помагали всички врагове на кралицата, а те бяха многобройни.