Колието на кралицата

93.

И последната надежда е изгубена

От начина, по който Жана бе оплела делото, виждаме, че ставаше невъзможно да се разкрие истината. Уличена неопровержимо от двадесет показания на заслужаващи доверие хора, че е откраднала диамантите, Жана не можеше да допусне да я смятат за обикновена крадла. Срамът трябваше да го понесе и някой друг освен нея. Тя се убеждаваше, че шумът около скандала във Версай така добре ще потули нейното, на графиня Дьо ла Мот, престъпление, че ако я осъдят, присъдата щеше да удари най-напред кралицата.

Ала сметката й излезе крива. Кралицата посрещна уверено разискванията по двойното дело, а кардиналът изтърпя разпита, съдиите и скандала. Така те отнеха на противницата си ореола на невинност, с който тя бе решила да украси цялата си лицемерна сдържаност. Но, чудно, публиката щеше да види как пред нея се развива един процес, в който всички бяха виновни, дори тия, които правосъдието щеше да оправдае.

След безброй очни ставки, при които кардиналът винаги беше спокоен и вежлив дори с Жана, а Жана се показа необуздана и вредна за всички, общественото мнение изобщо и мнението на съдиите в частност се изграждаше неумолимо. Почти невъзможни бяха всякакви инциденти, изчерпиха се всички разкрития. Жана забеляза, че не бе оказала никакво въздействие върху съдиите. В тишината на тъмницата тя прецени всичките си сили, всичките си надежди. Всички, които заобикаляха господин Дьо Бретьой или му служеха, съветваха Жана да пази кралицата и да обвинява безмилостно кардинала.

Всички близки до кардинала влиятелни семейства, съдии, свързани със сензационния процес, духовенството, разполагащо с всевъзможни средства, съветваха госпожа Дьо ла Мот да каже цялата истина, да разобличи интригите на двора и да вдигне такъв шум, че да зашемети болезнено коронованите глави.

Тази страна се опитваше да сплаши Жана, изтъкваше й отново, че повечето съдии клонят към кардинала, което тя знаеше отлично, че тя ще се съсипе безполезно в борбата, и добавяше, виждайки я почти свършила, че по-добре е да я осъдят за случая с диамантите, отколкото по престъпления за оскърбление на държавния глава — кърваво чудовище, дремещо на дъното на феодалните закони, което никога не излиза наяве в един процес, без да повлече след себе си смъртта.

Тази страна изглеждаше сигурна в победата. Възторгът на народа се проявяваше едновременно с благоразположение към кардинала. Мъжете се възхищаваха на търпението му, а жените — на дискретността му. Мъжете се възмущаваха, че е бил подло измамен, жените не искаха да вярват. За много хора Олива, макар и жива с приликата и признанията си, никога не бе съществувала или ако съществуваше, кралицата я бе измислила нарочно за случая.

Жана размишляваше върху всичко това. Нейните адвокати я изоставяха, съдиите й не криеха отвращението си, Роановци я обвиняваха разпалено, общественото мнение я презираше. За да обезпокои съдиите, да уплаши приятелите на кардинала, да засили всеобщата омраза срещу Мария-Антоанета, тя реши да нанесе последен удар. Трябваше да си послужи със следното средство: