Сянката на планината

приятелката ми ли?

— Този ирландец Конканън знае, че Абдула те обича. Той мисли, че Абдула ти е разказал

за убийството, което са извършили заедно.

Това му дава втори повод да те убие. Двайсет и четири часовата мокра поръчка за теб не

беше шега, а сериозен опит за покушение над живота ти. Той наистина възнамеряваше да те

убие, за да страда Абдула. Възнамерява да убие и Абдула.

— Разбирам, Туарег. Благодаря ти. Къде мога да го намеря? Той пак се разсмя. Надявах

се да обясни шегата си. Седях под

един свод сред безброй сводове и толкова се бях напушил от наргилето, че сякаш

левитирах във въздуха, краката ми бяха омекнали като медузи.

— На този свят съществуват само два вида хора — усмихна непринудено за пръв път. —

Такива, които използват другите, и такива, които биват използвани.

Аз смятах, че има хора всякакви и най-различни, и несъмнено повече от два вида, но

схващах, че всъщност говори за нещо друго — за причината, поради която ме бе извикал у

тях.

— Тази информация сигурно ще ми струва нещо — казах.

— Вярно, искам услуга в замяна — отвърна. — Но нея, вярвам, че ще я свършиш с охота.

— С колко голяма охота?

— Искам да знам всичко, което знаеш и ще научаваш за Ранджит Чудри.

— Защо?

— Искам да го взема под моето опекунтство, преди някой да ме изпреварил.

— Под твое опекунство?

— Да, в едно заведение недалеч оттук.

Понякога Съдбата ти дава шепа пясък и ти обещава, че ако го стиснеш достатъчно

здраво, ще се превърне в злато.

— Знаеш ли, Туарег — канех се да се изправя на медузестите си крака, — благодаря ти

за предложението, но сам ще намеря и ирландеца, и Ранджит.

— Чакай! — извика Туарегата. — Извинявай. Това беше последната ми малка проверка.

Приключих, честна дума! Искаш ли да разбереш резултата от днешното ми изследване върху

теб?

— Казах ти, не съм дошъл тук като обект за изследвания.

— Разбира се! — засмя се той и ме придърпа да седна пак до него- Остани, моля те, и

изпий още една чаша топъл чай, преди да си тръгнеш.

Братовчедите и племенниците разтребиха масата и донесоха нов самовар с топъл чай.

— Трябва да ми простиш — рече Туарегата. — Ако не ми простиш, ще се подложа на

психоанализа за цяла година.

Разсмях се.

— Не, сериозно! — Той ме погледна без намек за шега. — Трябва да ми простиш.

— Простено ти е — казах.

— Не се чувствам така — каза той. — Наистина ли ми прощаваш?

— Я стига, Туарег, кой съм аз, по дяволите, че да раздавам прошки?

— Това исках да чуя — рече той. — Благодаря ти. Това ти го казвам строго делово и в

никакъв случай не е проверка: в състояние съм да ти заплатя значителна сума за… частно

събеседване с Ранджит Чудри.

— Макар и да ми звучи примамливо… — подзех аз, но той ме прекъсна.

— Има две семейства, на чиито дъщери е нанесено тежко оскърбление, които са готови