Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
— Светец значи?
— Да бе. Цяло чудо е, че оцеля от моя изстрел, да не говорим за другите изправителни
мерки. Хората вярват, че е блажен. И несъмнено е благословен от новата си кариера, дори
раздава благословия — чак до една джамия в Дадар: но по отношение на ирландеца те
съветвам да го убиеш, преди да е станало невъзможно.
— Виж, Туарег, аз…
— Не се шегувам! — Той се наведе към мен напълно сериозен. — Изобщо не познаваш
добре този мъж, прав ли съм?
— Винаги се радвам да науча повече — отвърнах, стараейки се да се стегна с всички
сили, както преди се стараех да се напуша.
— Той е истината.
— Не разбирам.
— Той се домогва до истината, като мен.
— Искаш да кажеш, че изтръгва от хората признания, както правеше ти?
— Не истината е опасна, а онзи, който знае как да я намери — отвърна. — Този
ирландец е такъв човек. Виждал съм негови досиета. Много добър е бил в занаята си. Той е
мое по-младо подобие може би.
Той се усмихна и засмука мундщука.
— Нямаш представа колко страх можеш да откриеш вътре в себе си, докато някой не ти
помогне да го направиш — изрече след малко.
Това бе игра, психологическа игра, а аз не обичам да влизам в игри. Не отвърнах. Бе ме
извикал у тях и знаех, че рано или късно ще заговори по същество. Той направи жест с
мундщука на наргилето, подканяйки ме да пуша. Дръпнах.
— Докато работех за Кадербай, нямаше по-властен човек от мен в Компанията, макар
никога да не ходех на съвещания — продължи той. — Кадербай знаеше, че можех да накарам
истината да бликне като свещен извор от всяка пустиня, та дори и от неговата уста. Като
разбра колко съм добър в моята работа, можеше да избира само от две възможности: да ме
убие или да ме използва. В това има урок й за теб.
Той се взря съсредоточено в очите ми.
— Не ме съветвай пак да убивам, моля те — побързах да кажа. Той се усмихна и
разклати маркуча на наргилето.
— Пуши!
Засмуках, докато въглените в чашката с форма на лотос се разгоряха като мъничко
слънце, вдъхнах дълбоко, запуших мундщука и издухах струя дим, която се разстели на
кълбисти вълни по стената на сводестата стая.
— Отлично! — възкликна той. — Да нямаш вяра на човек, който не пуши хашиш!
— Защото проявява твърде много разум?
— Защото хашишът развързва езика — засмя се той. — Тъй че нека продължим
разговора.
— Добре, давай.
— Омразата на този ирландец не е към теб. И никога не е била. Той изпитва омраза към
Абдула. Напада те, защото знае колко ще страда Абдула.
— Какво знаеш?
— Знам, че заради това ирландецът е отишъл при приятелката ти в нощта на нейната
смърт.
Не успях да прикрия шока си.
— Да. Знам какво се е случило в последната нощ от живота на твоето момиче.
— Откъде знаеш?
— Първо дръпни. — Той посочи чашката на наргилето. — Някои разкрития изискват
състояние на транс, за да проумееш напълно техния смисъл.
„Ясно, сега вече схванах", мина ми през главата.
— Туарег, разбирам, че провеждаш върху мен психиатричен експеримент. Можеше да ми
го кажеш по-рано, та да привършим по-бързо с това.
Той обичаше да се смее — наказанието на психоаналитика; имаше характерен, висок, силен и грапав смях, винаги в една и съща тоналност и интонация. Никое нещо не бе по-
смешно от друго, смехът му никога не се повишаваше, не отслабваше и не преминаваше в
кикот.
„Смехът и походката казват всичко", ми сподели веднъж Дидие.
— Тъй ми се иска да можехме да поговорим и друг път — обади се Туарегата. —
Напълно си прав. Това беше поредният ми малък експеримент. Прости ми.
— Стига тестове, Туарег.
— Спирам, спирам — усмихна се. — Виждаш ли, рядко ми идват гости, а аз изобщо не
напускам този дом. Липсват ми… експериментите на терен. Да продължа за ирландеца?
— Да, моля те.
— Той уби човек заедно с Абдула.
— Той… какво?
— Всъщност бе погубен повече от един живот. Невъзможно. Не исках да го повярвам.
— Ти откъде знаеш това, Туарег?
Той се намръщи, двоумеше се на ръба на озадачението, готов отново да избухне в смях.
— Хората ми казват разни неща.
— Виж какво, Туарег, не искам да знам нищо повече. Абдула ще ми разкаже останалото.
— Чакай! Прояви малко търпение. Тази информация ми беше дадена, не съм я