Сянката на планината

— Тия свине! — възнегодува Дидие. — Любезничат с мен само защото това ме ядосва!

Като стачка, ама наопаки. Това е най-презряната употреба на вежливостта, а вежливостта е

това, което ни определя, нали така?

— Определя ни любовта, Дидие.

— Да, много ясно! — тропна той под масата. — Точно затова опаката вежливост е тъй

оскърбителна. Моля ти се, Лин, докато си тук, накарай ги да се държат по-кисело и по-

троснато. Умолявам те!

— Ще видя какво мога да направя. Ама ей, не е лесно да те продаде човек тебе. Може да

се наложи малко да те поукрася, както ти ме поукраси, като ме пробутваше на Дивите. Коя от

твоите престрелки да спомена?

— Лин, оскърбяваш чувствата ми!

— Твоите чувства всичко ги оскърбява, Дидие. Тъкмо това е една от причините да те

обичаме. А моите чувства ги оскърбява това, че не си ми казал за Лиса.

— Но, Лин, въпросът беше тъй деликатен! Трудно е да изтърсиш просто ей така:

„Гаджето ти е бисексуално и си има лесбийка." Или трябваше да се помайтапя? „Ей, Лин, твойта мацка я отнесоха с езиче!"

— Не говоря за секс. Лиса ми каза, че е бисексуална още първия път, като се събрахме.

За връзки говоря. Мисля, че и ти, и Лиса, и Кавита сте знаели нещо, което и аз е било редно

да знам, но не го знаех.

— Аз… Много съжалявам, Лин. Понякога една тайна е твърде ценна, за да я разкриеш.

Прощаваш ли ми?

— Край с тайните, Дидие. Ти си ми брат. Щом нещо засяга теб или мен, между нас не

бива да има нищо скрито-покрито.

Той не можа да се сдържи и се разкиска.

— Значи да се разголим напълно един пред друг, а? Бледосините му очи светнаха: фарове, зовящи скиталеца у дома.

Бръчките от смях скриха тревогата му.

Навиците, на които той твърде прилежно се отдаваше, дълбаеха пещери под скулите му, но кожата му все още бе стегната, линията на устните му все тъй решителна, а носът му —

императорски. Беше подстригал къдриците си късо и се сресваше на път отстрани. Сигурно

се дължеше на влиянието на Дива.

Прическата му придаваше сходство с Дърк Богард на същата възраст и му отиваше.

Знаех, че сега на купоните няма да има отърване от ухажори.

— Простено ли ми е?

— На теб винаги ти е простено, Дидие, още преди да си прегрешиш.

— Направо съм във възторг, че тази вечер се отби, Лин! — Той се плясна по бедрата. —

Усещам, че предстои нещо голямо, по въздуха го усещам! Можеш ли да останеш, или пак ще

хукнеш нанякъде както винаги?

— Ще седя тук до полунощ. Дотогава съм твой.

— Чудесно!

Сладура трясна една студена бира на масата пред мен.

— Аур куч? — изсумтя ми той. Още нещо?

— Разкарай се — сопна му се Дидие.

— О, разбира се, господин Дидие-сахиб — отвърна Сладура. — Всичко само за да ви

угодим, господин Дидие-сахиб.

— Разбирам какво имаш пред вид — казах на Дидие. — Сериозна работа. Ще трябва да