Сянката на планината

— Виж, ти току-що го срещаш, а аз бачкам с тоя задник вече цял месец. Но просто не

мога да плащам, за да пребият някого, дори него. На няколко пъти съм отнасял бой по

поръчка и никак не ми хареса.

— Аха.

— Тъй че ако твоят човек победи, все едно съм платил, но без кармичния дълг.

Дидие бавно се изправи и отстъпи от масата.

— Като се разплатиш, ще поговорим, Олег — казах.

Дидие изтръска пепелта от смачканото си кадифено сако и си вдигна яката. С ръце, натъпкани дълбоко в джобовете, той тръгна към едрия руснак.

Руската грамада размахваше юмруци, големи колкото главите, в които често се врязваха, и се поклащаше бавно напред-назад.

Ръката ми стискаше ножа. Ако Олег се намесеше, бях сигурен, Че ще мога да го

намушкам, преди да е станал от масата. Но Олег вдигна ръце на тила си и се облегна назад да

гледа шоуто.

Дидие се приближи на крачка и половина от здравеняка, а после подскочи високо и

извъртя балетен пирует с ръце в джобовете. В най-високата точка на скока разпери широко

ръце и литна в дъга, заби колене в гърдите на руснака и го халоса с пистолета си по темето, а

след това с танцов отскок се приземи надалече от него, отново с ръце в джобовете. Щом

мозъкът на руснака временно излезе от строя, той подкоси колене и заби нос в пода, докато

още размахваше ръце.

— Плащай, Олег — казах, когато Дидие отиде на бара да се разбере с управителя.

— Иха! — възкликна Олег. — А в Русия тоя се води състезател по юмручен бой без

правила.

— Твоя състезател по юмручен бой току-що го разкатаха с балетен пирует и добре

изработен пистолет. Плащай.

— Няма проблеми! — ухили се той, изпаднал в почуда. — Аз съм руснак. Добре

изработените пистолети ние сме ги измислили.

Той извади от джоба си навити на руло банкноти, измъкна няколко и пъхна ролката

обратно в джоба си.

— Загадъчен човек си ти, Олег.

— Безработен човек съм аз.

Фактът, че Джордж Скорпиона беше наел руснаци за охраната си и руското нашествие в

„При Леополд" нямаше как да е съвпадение.

— Нека позная — казах. — Работил си като охрана на последния етаж в хотел „Махеш".

— Точно така. Днес ни уволни копелето.

— Той случайно ми е приятел, дори да е копеле.

— Прощавай — отвърна. — Значи го знаеш каква е цинция. Изчисли всяка минута, в

която сме работили за него, и ни раздаде по двеста долара за довиждане, след като съм му

пазил живота! Смешно, а?

— Тая пачка беше бая по-дебела от двеста долара.

— В хотела се играеше покер, върти го един тип, Близнака му викат.

— Аха.

— Излезе ми късметът и прибрах банката.

Олег, рожбата златна, прибрал банката. От всички игри на покер в света да вземе да се

набърка в моята.

Сайед с щастлива усмивка донесе храна и напитки.

— Господин Дидие ни разби! — подшушна ми той. — Не сме го виждали да танцува