Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
— Знаеш, че не се притеснявам.
Григорий заплака за обяда си и Нина приседна да го нахрани. Димка се огледа наоколо. Видя, че ще трябва да издигне ограда на края на градината, за да попречи на Григорий да падне в потока. Той не беше дълбок, но Димка бе прочел някъде, че дете може да се удави в десетина сантиметра вода.
Врата в стената водеше към по-голяма градина оттатък. Димка се питаше кои ли са съседите му. Вратата не бе заключена, той я бутна и мина през нея. Озова се в малка горичка. Докато я проучваше, съзря по-голяма къща. Помисли си, че някога неговата дача може да е била къщичката на градинаря в големия дом.
Той не искаше да нарушава нечие усамотение, обърна се и се озова лице в лице с войник в униформа.
— Кой сте Вие? — попита го оня.
— Дмитрий Дворкин. Нанасям се в малката къща в съседство.
— Късметлия — тя е истинско бижу.
— Просто се разхождах. Надявам се, че не съм навлязъл в чужд имот.
— По-добре стойте от Вашата страна на стената. Мястото принадлежи на маршал Пушной.
— О! — рече Димка. — Пушной? Та той е приятел на дядо ми.
— Ето как и сте получили дачата — обясни войникът.
— Да — съгласи се Димка и изпита смътно притеснение. — Предполагам, че е това.
34.
Апартаментът на Джордж заемаше горния етаж на висока, тясна викторианска жилищна сграда в квартала на Капитолия. Той предпочиташе това пред модерните сгради — харесваше пропорциите на стаите от деветнадесети век. Имаше кожени кресла, музикална уредба, много книжни лавици и прости платнени щори, вместо префърцунени драперии по прозорците.
Изглеждаше още по-добре с Верина вътре.
Харесваше да я гледа как върши ежедневните неща в дома му — как сяда на канапето и изритва обувките си, как прави кафе по бельо, как стои гола в банята и мие съвършените си зъби. Най-много харесваше да я гледа как спи в леглото му, както бе сега, с леко разтворени меки устни, с отпуснато красиво лице, а дългата тънка ръка бе отхвърлена назад и разкриваше странно привлекателната подмишница. Наведе се над нея и я целуна там. Тя измърмори нещо, но не се събуди.
Верина оставаше при него при всяко свое идване във Вашингтон — около веднъж месечно. Това побъркваше Джордж. Той я желаеше непрестанно. Тя обаче не искаше да зареже работата си за Мартин Лутър Кинг в Атланта, а Джордж не можеше да остави Боби Кенеди. Тъй че не можеха да направят нищо.
Джордж стана и отиде до кухнята гол. Сложи да направи кафе и се замисли за Боби, който носеше дрехите на брат си, прекарваше твърде много време на гроба му да държи ръцете на вдовицата му Джаки и оставяше политическата му кариера да отиде по дяволите.
Боби беше любимецът на публиката за вицепрезидент. Президентът Джонсън не го бе помолил да му стане партньор през ноември, но не го беше и отписал. Двамата не се харесваха, но това не означаваше, че няма да се обединят за победа на Демократическата партия.
Както и да е, Боби трябваше да положи съвсем малко усилие, за да стане приятел на Джонсън. Малко ласкателство вършеше много работа при Линдън. Джордж го бе планирал с приятеля си Скип Дикерсън — близък на Джонсън човек. Един обяд за Джонсън във вирджинското имение на Боби и Етел, Хикъри Хил; няколко топли ръкостискания пред всички в коридорите на Капитолия; реч, в която Боби да заяви, че Линдън е достоен наследник на брат му; можеше да се направи лесно.
Джордж се надяваше да стане. Една кампания можеше да извади Боби от вцепенението му. А и Джордж се наслаждаваше от възможността да работи в кампания за президентски избори.
Боби можеше да направи нещо важно от като цяло незначителния пост на вицепрезидента, точно както бе сторил с поста на главния прокурор. Щеше да стане високопоставен застъпник на неща, в които вярва, като гражданските права.
Но най-напред Боби трябваше да бъде съживен.
Джордж сипа две чаши кафе и се върна в спалнята. Преди да се пъхне отново под завивките, включи телевизора. Имаше телевизори във всяка стая като Елвис — чувстваше се неудобно, ако няма достъп до новините твърде дълго време.
— Нека видим кой е спечелил вътрешнопартийния избор на републиканците в Калифорния — рече той.
— Толкова си романтичен, скъпи, та ми иде да умра — сънливо произнесе Верина.
Джордж се разсмя. Верина често го караше да се смее. Това бе една от най-хубавите й черти.
— С кого се опитваш да се майтапиш? — попита я той. — И ти искаш да гледаш новините.