Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
— Какво ще правиш?
— Вероятно бих могъл да получа добра работа в някоя вашингтонска правна фирма. Имам тригодишен опит от Министерството на правосъдието, а това е доста ценно.
— Не вземат много негри на работа.
— Вярно е и много от фирмите даже няма да ме поканят на събеседване. Други обаче може да ме вземат, просто за да докажат, че са либерални.
— Наистина?
— Нещата се менят. Линдън е наистина решен по въпроса за равните възможности. Изпрати на Боби оплакване колко малко жени с юридическо образование било вземало Министерството на правосъдието.
— Добре за Джонсън!
— Боби направо побесня.
— Значи ще работиш за някоя юридическа фирма.
— Ако остана във Вашингтон.
— Къде другаде би отишъл?
— Атланта. Ако доктор Кинг все още ме иска.
— Ще отидеш в Атланта — замислено произнесе Верина.
— Бих могъл.
Настъпи тишина. И двамата гледаха екрана. Говорителят им съобщи, че сливиците на Ринго Стар били възпалени.
— Отида ли в Атланта, ще можем да бъдем заедно през цялото време — продължи Джордж.
Тя изглеждаше замислена.
— Това ще ти хареса ли? — попита я той.
Тя отново не каза нищо.
Той разбираше защо. Не й каза по какъв начин ще бъдат заедно. Не го беше планирал, но стигнаха до мига, в който трябваше да решават дали да създават семейство.
Верина очакваше неговото предложение.
В ума му неканен се появи образът на Мария Самърс. Той се поколеба. Телефонът издрънча.
Джордж го вдигна. Беше Боби.
— Ей, Джордж, ставай — весело го подхвана той.
Джордж се съсредоточи и опита за минутка да отпъди от главата си мисълта за брака. Боби звучеше по-щастливо в сравнение с доста време.
— Видя ли резултата от Калифорния? — попита го Джордж.
— Да. Това значи, че не трябвам на Линдън. Значи ще се боря за сенаторско място. Ти какво смяташ по този въпрос?
Джордж се сащиса.
— Сенатор! За кой щат?
— Ню Йорк.
Значи Боби щеше да бъде в Сената. Може би щеше да пораздруса схванатите стари консерватори със сделките и протаканията им.
— Това е чудесно! — каза Джордж.
— Искам да участваш в предизборния ми екип. Ти какво ще кажеш?
Джордж погледна Верина. За малко да й предложи брак. Сега обаче нямаше да ходи в Атланта. Щеше да участва в кампанията, а при победа на Боби отново щеше да бъде във Вашингтон и да работи за сенатор Кенеди. Отново всичко се промени.
— Казвам да — произнесе Джордж. — Кога започваме?
35.
Димка беше с Хрушчов в черноморския курорт Пицунда, когато на дванадесети октомври 1964, в понеделник, се обади Брежнев.
Хрушчов не беше в най-добрата си форма. Липсваше му енергия и все говореше как старците трябвало да си ходят и да отворят пътя за следващото поколение. На Димка му липсваше старият Хрушчов — изпълненият с подривни идеи дребосък — и се питаше кога ли ще се завърне той.
Кабинетът представляваше стая с дървени ламперии, с ориенталски килим и сбирка телефони на махагоновото бюро. Телефонът, който звънна, беше специален високочестотен уред за свързване на партийни и правителствени учреждения. Димка взе слушалката, чу глухия грохот на гласа на Брежнев и връчи апарата на Хрушчов.
Чуваше само репликите на Хрушчов в разговора. Каквото и да бе произнесъл Брежнев, то накара съветския ръководител да попита:
— Защо?… По каква причина?… Аз съм в отпуск, какво може да бъде толкова спешно? Какво искате да кажете, че всичките сте се събрали?… Утре?… Чудесно!
След като окачи слушалката, той обясни. Президиумът искал той да се завърне в Москва и да обсъдят наболелите проблеми в селското стопанство. Брежнев бил много настоятелен.
Хрушчов дълго време седя умислен. Не отпрати Димка. Най-накрая рече:
— Няма никакви наболели селскостопански проблеми. Ти ме предупреди за това преди шест месеца, на рождения ми ден. Ще ме изхвърлят.
Димка беше смаян. Значи Наталия е имала право.
Той бе повярвал на заявленията на Хрушчов и вярата му изглеждаше оправдана през юни, когато генералният секретар се завърна от Скандинавия и задържането му не бе извършено. В този миг Наталия си призна, че вече не знае какво става. Димка предположи, че заговорът се е разсъхнал. Сега изглеждаше, че просто е бил забавен.