Джонатан Стрейндж и мистър Норел

— Изчезна? — попита мистър Мъри озадачен. — Ако сте загубили книгата си, мистър… ъ-ъ-ъ, съжалявам, но не разбирам защо обвинявате книжаря.

— Името ми, сър, е Грийн. И не съм загубил книгата. Тя изчезна. Два пъти — мистър Грийн въздъхна дълбоко като човек, който се вижда принуден да разговаря с глупаци и слабоумни идиоти. — Занесох първата книга у дома — обясни той — и я сложих на масата върху една кутия, в която държа бръсначите и нещата си за бръснене — мистър Грийн с жестове показа как слага книгата върху кутията. — Върху книгата сложих вестника, а върху вестника — месинговия свещник и едно яйце.

— Яйце? — попита мистър Мъри.

— Твърдо сварено яйце! Но когато се обърнах — след не повече от десет минути, — вестникът беше отгоре на кутията, а книгата я нямаше! Но яйцето и свещникът си бяха на местата. Затова седмица по-късно се върнах и купих още една книга, точно както казва продавачът ви. Занесох я у дома. Оставих я на полицата над камината до „Речник по практическа хирургия“ на Купър и сложих чайника върху нея. Но стана така, че докато правех чай, съборих двете книги и те паднаха в коша, където държа дрехите за пране. В понеделник Джак Бут — слугата ми — сложи в коша мръсните чаршафи. Във вторник дойде перачката да вземе нещата за пране, но когато извади чаршафите, „Речник по практическа хирургия“ на Купър беше на дъното на коша, а „История на английската магия“ я нямаше!

Тези обяснения, които подсказваха известна ексцентричност в поддържането на домакинството на мистър Грийн, като че ли внасяха някаква яснота в случилото се.

— Не може ли да сте забравили къде сте я оставили? — попита мистър Шакълтън.

— Може би перачката я е отнесла заедно с чаршафите? — предположи мистър Мъри.

— Не, не! — отсече мистър Грийн.

— Може ли някой да я е взел да я чете? Или да я е преместил? — попита Шакълтън.

Мистър Грийн се стъписа от думите му.

— Кой? — възкликна той.

— Ами… нямам представа. Мисис Грийн? Слугата ви?

— Няма мисис Грийн! С мен не живее никой! Освен Джак Бут, а Джак Бут не знае да чете!

— Тогава някой приятел?

Мистър Грийн отрече някога да е имал приятели. Мистър Мъри въздъхна.

— Шакълтън, дай на мистър Грийн още една бройка и му върни парите за втората книга — той се обърна към мистър Грийн и каза: — Радвам се, че книгата ви е харесала и искате да си я купите отново.

— Как ще ми е харесала! — кресна мистър Грийн, по-смаян от всякога. — Нямам ни най-малка представа дали ми харесва или не! Нямах възможност да я разгърна!

След като той си тръгна, мистър Мъри се повъртя из книжарницата, пусна няколко шеги за кошове за пране и твърдо сварени яйца, но мистър Шакълтън (който обичаше да се шегува не по-малко от останалите хора) не се забавляваше. Той беше замислен и угрижен и няколко пъти повтори, че става нещо странно.