Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
След половин час мистър Мъри стоеше в стаята си на горния етаж и разглеждаше лавиците с книги. Вдигна глава и видя Шакълтън.
— Върна се — каза книжарят.
— Кой?
— Грийн. Пак беше загубил книгата. Била в десния му джоб, но докато стигне „Грейт Полтни Стрийт“, вече я нямало. Разбира се, казах му, че в Лондон има много крадци, но трябва да признаете, че…
— Да, да! Няма значение! — прекъсна го мистър Мъри. — И моята книга я няма! Погледни! Бях я сложил тук, между „Пустословия“ на Д’Израели и „Ема“ на мис Остин. Виждаш празното място. Какво става, Шакълтън?
— Магия — отсече Шакълтън. — Мислих за това и смятам, че Грийн е прав. Направена е магия — на книгите и на нас.
— Магия! — мистър Мъри се облещи от учудване. — Да, предполагам, че е възможно. Никога досега не съм изпитвал влиянието на магия и не мисля, че занапред ще ми се иска. Много свръхестествено и неприятно. Откъде, за Бога, да знаем какво да правим, след като нещата не стават така, както би трябвало?
— Е — започна Шакълтън, — на ваше място бих поговорил с другите книжари, за да разбера дали и при тях книгите изчезват. Тогава поне ще знаем дали навсякъде е така или само при нас.
Това изглеждаше разумно. След като наредиха на разносвача да пази книжарницата, мистър Мъри и Шакълтън сложиха шапките си и излязоха във вятъра и дъжда. Най-близката книжарница беше „Едуардс и Скитъринг“ на „Пикадили“. Когато стигнаха, трябваше да отстъпят встрани, за да направят път на лакей в синя ливрея. Той изнасяше от книжарницата голяма купчина книги.
Преди Мистър Мъри да успее да си помисли, че лакеят и ливреята му се струват познати, човека вече го нямаше.
Вътре завариха мистър Едуардс да води оживен разговор с Джон Чайлдърмас. Когато Мъри и Шакълтън влязоха, мистър Едуардс се обърна и ги погледна виновно, но Чайлдърмас невъзмутимо каза:
— А, мистър Мъри! Радвам се да ви видя, сър. Това ми спестява една разходка в дъжда.
— Какво става? — попита мистър Мъри. — Какво правите?
— Какво правя ли? Мистър Норел купува книги. Това е.
— Ха! Ако господарят ви смята да осуети разпространението на книгата на мистър Стрейндж, като изкупи всички бройки, ще го разочаровам. Мистър Норел е богат човек, но накрая парите му ще свършат, а аз мога да печатам със същата бързина, с която той ще купува.
— Не — каза Чайлдърмас. — Не можете.
Мистър Мъри се обърна към мистър Едуардс.
— Робърт, Робърт! Защо им позволяваш да те тероризират така? Горкият мистър Едуардс изглеждаше много нещастен.
— Съжалявам, мистър Мъри, но всички книги изчезват. Наложи се да върна парите на повече от тридесет души. Губя много. А сега мистър Норел ми предложи да изкупи цялата складова наличност и да ми плати добре, и аз…
— Добре? — възкликна Шакълтън, неспособен да слуша повече. — Какво му е доброто, искам да знам? Кой според вас е направил така, че книгите да изчезват?
— Да! — съгласи се мистър Мъри, обърна се към Чайлдърмас и каза: — Няма да отречете, че всичко това е дело на мистър Норел, нали?
— Не, не. Тъкмо обратното, мистър Норел държи да поеме отговорността. Той е съставил цял списък от причини и с радост ще ги каже на всеки, който би го изслушал.
— И какви са тези причини? — хладно попита мистър Мъри.
— O, обичайните неща, предполагам — отвърна Чайлдърмас някак уклончиво. — Той подготвя писмо, в което ще ви обясни всичко.
— И мислите, че ще се задоволя с това? С писмено извинение?
— Извинение? Съмнявам се, че ще получите каквото и да било извинение.
— Смятам да говоря с адвоката си — заяви мистър Мъри. — Още днес следобед.
— Разбира се, направете го. Не сме очаквали друго. Но каквото и да стане, мистър Норел не би искал да загубите пари. Щом имате готовност да ми представите сметка за всичко, което сте похарчили за публикуването на книгата на мистър Стрейндж, аз съм упълномощен да ви връча чек за цялата сума.
Това беше неочаквано. Мистър Мъри се разкъсваше между желанието си да отвърне на Чайлдърмас по най-грубия начин и съзнанието, че Норел го лишава от голяма сума пари и би било редно да му ги плати.
Шакълтън дискретно побутна мистър Мъри, за да го предупреди да не върши нищо необмислено.
— А печалбата ми? — попита мистър Мъри, за да спечели време.
— О, искате и тя да бъде взета предвид, така ли? Мисля, че е редно. Нека поговоря с мистър Норел — с тези думи Чайлдърмас се поклони и излезе от книжарницата.
Мистър Мъри и Шакълтън нямаха причина да остават повече. Щом излязоха на улицата, мистър Мъри се обърна към Шакълтън и каза:
— Върви на „Теймз Стрийт“ (там се намираше складът, където мистър Мъри държеше стоката си) и провери дали са останали бройки от книгата на мистър Стрейндж. Не позволявай на Джаксън да ти отговори набързо и да те отпрати. Накарай го да ти ги покаже. Кажи му, че искам да ги преброи и до час да ми съобщи точната бройка.