Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
Когато в някои части на Швеция на хармана се появи непозната жена, връзват около кръста й млатилото, намотават около врата й житни стебла, а на главата й слагат венец от класове; тогава вършачите подвикват: „Вижте Житната жена.“ В този случай вземат внезапно появилата се непозната за житния дух, когото млатилата току-що са прогонили от житните стебла. В други случаи пък житният дух се представя от жената на стопанина. В общината Салинье (Вандея) завиват в платно жената на стопанина заедно с последния сноп, слагат я на носилка, отнасят я при вършачката и я натикват под нея. После измъкват жената, овършават снопа, а стопанката подхвърлят в платното, сякаш я отвяват. Невъзможно е да се изрази по-ясно отъждествяването на жената с житото от това картинно наподобяване на вършитбата и отвяването.
Във всички тези обичаи се приема, че духът на зрялото жито е стар или поне на зряла възраст. Оттам и името Майка, Баба, Старица и т.н. Но в други случаи житният дух се схваща като млад. Когато в Залдерн, близо до Волфенбутел ожънат ръжта, връзват с въже три снопа заедно и правят от тях чучело, което има за глава ръжени класове. Наричат чучелото Девата или Житната дева. Случва се житният дух да се схваща като дете, отделено от майка си със замахването на сърпа. Последното схващане проличава от полския обичай да подвикват на мъжа, който е срязал последната ръкойка: „Преряза пъпната връв“. В някои области на Западна Прусия направената от последния сноп фигура се нарича Копелето и в него завиват момче. За жената, която връзва последния сноп и представя Житната майка, казват, че е легнала да ражда, тя вика като родилка, а една възрастна жена играе ролята на баба, която я изражда. Най-сетне се чува вик, че детето се е родило, при което вързаното в снопа момче започва да плаче и скимти като новородено. Бабата завива мнимото бебе в чувал, сякаш с бебешки повой, и го отнасят радостно в хамбара, за да не настине навън. В други части на Северна Германия наричат последния сноп или направеното от него чучело Детето, Жътвеното дете и т.н. и подвикват на жената, вързала последния сноп: „Падна ти се детето“.
В някои части на Шотландия, а и в Северна Англия наричат последната ръкойка, ожъната на полето, Кирн, а за онзи, който я е отрязал, казват, че е „спечелил Кирна“. След това я обличат като детска кукла и по този начин тя се превръща в бебе-Кирн, кукла-Кирн или Девата. Почти до средата на XIX век сред жътварите в Бъркшър имало разпалена надпревара кой да ожъне последната ръкойка на полето. Нареждали се на известно разстояние около нея, хвърляли подред сърповете си и който от мъжете успеел да я пререже, я давал на предпочитаното от него момиче. То правело от нея кукличка-Кирн, после я отнасяло в къщи и тя стояла окачена там до следващата жътва, когато мястото й заемала друга кукличка-Кирн. В Спотисууд в Бъркшър ожънването на последното жито наричали „ожънването на Кирна“ и „ожънването на кралицата“. Но не го жънели с хвърляне на сърпове. Един от жътварите се съгласявал да му вържат очите, тогава му давали сърп в ръката, завъртали го два или три пъти и му казвали да отиде и да ожъне Кирна. Той започвал да търси пипнешком, да размахва напосоки сърпа си и това давало повод за голямо веселие. Когато мъжът, уморен, се отказвал от задачата си като безнадеждна, връзвали очите на друг и той се залавял с нея и така един след друг, докато най-сетне Кирнът бъде ожънат. Победилия жътвар подхвърляли три пъти. Всяка година в Спотисууд две жени правели кукли-Кирн или кралици, за да украсят стаята, където устройвали вечерята, с която отпразнували края на жътвата, а също и хамбара, където ставали танците. Много от тези фигурки на житния дух все още висят, събрани заедно там.
По някои места из шотландските планини последната ръкойка, ожъната в дадено стопанство, се нарича Девата или с галската дума Maidhdeanbuain. Буквално преведено, това означава „остриганата мома“. Със спечелването на Девата са свързани различни поверия. Ако я спечели млад човек, това е знак, че той или тя ще се оженят преди следващата жътва. Затова или по други причини между жътварите има борба кой ще спечели Девата и те прибягват до всякакви хитрости, за да се сдобият с нея. Случва се например някой да остави неожъната ръкойка и да я покрие с пръст, за да я скрие от останалите, докато не се ожъне всичкото жито на нивата. Случва се и няколко души да прибягнат до същия трик и тогава най-хладнокръвният, който издържи най-дълго, получава желаното отличие. Ожънат ли Девата, украсяват я е панделки, та да заприлича на кукла, и я закрепват на някоя от стените на къщата. В Северна Шотландия Девата се пази грижливо до Коледа и на сутринта се разпределя между добитъка, „за да се плоди през цялата година“. В околностите на Балкидър, Пъртшър, последната ръкойка ожънва най-младото момиче на полето и я накичва с панделки. Наричат я Девата и дълго я пазят в къщи, обикновено над комина, понякога чак докато не внесат новата Дева от следващата жътва. Авторът на този труд е бил свидетел на церемонията по ожънването на Девата в Балкидър през септември 1888 г. Една приятелка ме уведоми, че като младо момиче на няколко пъти е жънала Девата по искане на жътварите от околностите на Пърт. Названието Девата давали на последната неожъната ръкойка и един от жътварите държал ръкойките, докато тя я прерязвала. След това я сплитали, накичвали я с панделки и я окачвали на видно място на стената в кухнята, където оставала до идването на следващата Дева. По тези места наричали вечерята, с която отбелязвали приключването на жътвата, Девата и на нея жътварите танцували.