Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
В такъв случай тези пролетни и жътвени обичаи очевидно се коренят в същия начин на мислене и са части на едно и също езическо наследство — без съмнение неща, практикувани от нашите прадеди далеч преди зората на историята. Можем да изброим следните белези на първобитния ритуал;
1. За изпълнението на ритуалите не се отделя специална категория хора, т.е. няма жреци. Те могат да се извършват от всекиго, както се случи.
2. За изпълнението им няма отделни специални места, т.е. няма храмове. Ритуалите могат да се изпълнят навсякъде.
3. Става дума за духове, а не за богове.
а) За разлика от боговете, духовете имат ограничено действие в отделните сфери на природата. Названията им са родови, а не лични. И атрибутите им са по-скоро родови, отколкото индивидуални, с други думи, във всяка категория има неопределен брой духове и индивидите в категорията много си приличат; имат определена индивидуалност; няма разпространено и прието предание за произхода, живота, приключенията и характера им.
б) От друга страна, боговете, за разлика от духовете, не са ограничени в определена сфера от природата. Наистина обикновено има една сфера, над която имат особена власт — тяхна конкретна област, но те не са строго ограничени в нея, а могат да упражняват властта си, за добро или за зло, в много други сфери на природата и живота. Освен това те имат индивидуални или лични имена като Деметра и Персефона, Дионис и отделните им същности и деяния са уточнени от разпространени митове и изображения в изкуството.
4. Ритуалите по-скоро са магически, отколкото умилостивителни. С други думи желаната цел се постига не с търсене на благоволението на божествените същества по пътя на жертвоприношения, молитви и възхвали, а с церемонии, които, както вече обясних, влияят на природните процеси пряко, по пътя на физическата индукция или по подобие между ритуала и търсения резултат.
Ако се съди по тези критерии, пролетните и жътвените обичаи на европейското селячество трябва да се причислят към примитивните. Защото няма специална категория хора и специални места, отделени изключително за изпълнението им; могат да се изпълнят от всекиго — господар или слуга, господарка или слугиня, момче или момиче, но не в храмове или черкви, а в горите и по поляните, край потоци, в хамбари, на нивата и на хармана. Свръхестествените същества, чието съществуване се приема за дадено, са духове, а не божества; функциите им са сведени до определени, до точно определени сфери на природата; названията им са родови, като например Ечемичена майка, Старицата, Девата, а не лични, като Деметра, Персефона, Дионис. Родовите им атрибути са познати, но индивидуалните им преживявания и характери не са предмет за митове. Защото съществуват в категория, а не като индивиди и членовете на всяка категория не се различават помежду си. Например всяко стопанство си има своя Житна майка, Старица или Дева, но всяка житна майка много прилича на другите житни майки, а същото се отнася до стариците и девиците. И най-сетне в жътвените, също както при пролетните обичаи, ритуалът е по-скоро магически, отколкото умилостивителен. Това показва хвърлянето на Житната майка в реката, за да осигури дъжд и влага за посевите, от това, че правят Старицата тежка, та и реколтата да е тежка през следващата година, че разпръсват зърно от последния сноп сред младите пролетни посеви и дават последния сноп на добитъка, за да расте здрав.
ГЛАВА XLVI
Житната майка на други места по света
1. Царевичната майка в Америка
Древните и съвременните европейски народи не са единствените, които са олицетворявали зърнодайните растения като богиня-майка. Същата елементарна идея се е родила и у други земеделски народи в далечни краища на света и е била приложена по отношение на местни зърнодайни растения. Ако Европа има своята Пшеничена и Ечемичена майка, Америка има своята Царевична, а Индонезия — своята Оризова майка. Сега ще дадем примери за тези олицетворения, като започнем с американската царевица.
Видяхме, че у европейските народи е нещо обикновено от жътва до жътва да запазват в къщата сплетени стебла от последния сноп, или направена от него кукла. Несъмнено намерението, или по-скоро първоначалното намерение е било, запазвайки представител на житния дух, да поддържат неговия живот и активност през цялата година, та посевите да растат и реколтата да е добра. Това тълкуване става доста по-вероятно при положение че и древните перуанци са имали същия обичай. Ето как го описва старият испански историк Акоста: „Те вземат няколко стръка от най-плодородната царевица, която расте на полето, и с церемонии и тринощно бдение я слагат в определен хамбар, наречен пируа; обличат царевицата с най-богатите дрехи, които имат, прекланят се пред така завитата и облечена пируа и я обожават много, като заявяват, че това е майката на царевицата от потомствените им ниви и че така царевицата се множи и запазва. През този месец (шестия месец, който отговаря на май) те принасят специална жертва и знахарите питат тази пируа дали има достатъчно сили да продължи съществуването си и през следващата година. Ако отвърне с «не», я отнасят на полето — всеки колкото може да помъкне, и там я изгарят; сетне правят със същите церемонии друга пируа, твърдейки, че я подновяват да не загине царевичното семе, а ако отвърне, че има сили да съществува, ще я оставят до следващата година. Тази глупава заблуда продължава да съществува и за индианците е нещо съвсем обикновено да имат тази пируа.“