Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
В последните примери житният дух е олицетворен в двойнствената форма на мъж и жена. Но се случва той да се появи отново двойнствен, но този път като млада и стара жена и ако тълкуването ми е вярно, това съответствува точно на гръцките божества Деметра и Персефона. Видяхме, че в Шотландия, особено сред говорещото галски население, наричат последното ожънато жито веднъж Старица, а друг път Дева. Но има и места, където едновременно ожънват Старица (Cailleach) и Дева. Съобщенията за този обичай не са съвсем ясни и последователни, но сякаш общото правило било от ожънатото жито да оформят Дева и Старица (Cailleach), като Девата правят от последните стръкове и тя остава при собственика на земята, докато Старицата правят от други, понякога от първите ожънати стебла, и обикновено я предават на забавил се стопанин, който все още жъне, след като по-оправният му съсед е свършил. Така всеки пази своята Дева като олицетворение на младия и плодотворен житен дух, а веднага след като има такава възможност, пробутва Старицата на съседа и така старата „дама“ може да обиколи всички стопанства в областта, преди да намери къде да положи уморена глава. Стопанинът, при когото тя най-сетне се приютява, е, разбира се, онзи, който последен в околността е привършил жътвата и честта да я подслони е доста незавидна. Смята се, че той е обречен на нищета или ще има задължението да „компенсира недостига в околността“ през следващия сезон. Видяхме как по подобен начин в Пембрукшър подхвърлят последното ожънато жито, наречено Старицата, колкото могат по-бързо на съседа, който продължава да работи на нивите си и той съвсем не приема престарялата си посетителка с изблик на радост. Съвсем естествено е, ако Старицата представя житния дух от предната година (а такъв е вероятно случаят винаги, когато тя се противопоставя на Девата), повяхналата й прелест да привлича стопанина по-малко от напетата й щерка, защото от последната очакват да стане майка на златното зърно, което годишният кръговрат ще доведе отново наесен. Същото желание — да се отърват от изчерпалата се Житна майка, като я пробутат на други, изпъква ясно в някои обичаи, спазвани при приключването на вършитбата, особено в практиката да се прехвърли отвратителното сламено чучело на съседен стопанин, който все още има да вършее.
Току-що описаните обичаи по жътва са удивително аналогични с пролетните обичаи, които разгледахме на друго място в настоящия труд.
1. Както при пролетните обичаи дървесният дух е представен едновременно от дърво и от човек, така при жътвените житният дух е представен едновременно от последния сноп и от човека, който го ожъне, върже или овършее. Еднозначността на човека и снопа се проявява в това, че те получават едно и също име, че завиват човека в снопа, а също и в правилото, спазвано по някои места, когато наричат снопа Майка, той да се прави във формата на човек от най-старата омъжена жена, а когато го наричат Дева — да го направи най-младото момиче. Тук възрастта на антропоморфния представител съответствува на предполагаемата възраст на житния дух, също както възрастта на човека, принасян в жертва от мексиканците, за да помогне на царевицата да расте, се е променяла с тази на растението. Защото в мексиканския, както и в европейския обичай човешкото същество било по-скоро представител на житния дух, отколкото принесена на него жертва.
2. На житния дух приписват оплождащото влияние, което дървесният дух упражнява върху растителността, добитъка и дори върху жените. По този начин неговото предполагаемо влияние върху растителността се проявява в практиката да се взема шепа зърно от последния сноп (в който обикновено смятат, че е скрит житният дух) и през пролетта да се разпръсква сред младите посеви или да се смесва със семето за посев. Влиянието му върху животните личи от това, че дават последния сноп на ожребила се кобила, на отелила се крава и на конете, които започват да орат. И най-сетне, предполагаемото му влияние върху жените се проявява в обичая да се връчва снопа-майка, направен да изглежда като бременна жена на стопанката, с поверието, че жената, която го връзва, ще роди дете на следващата година, а вероятно и в идеята, че онзи, комуто се падне, скоро ще се ожени.