Златната клонка

Допреди няколко години, когато сърпът бе прогонен от жътварските машини, в графство Антрим сплитаха последните няколко стебла на нивата, а после жътварите хвърляха с вързани очи сърповете си по преплетените растения и който успееше да ги пререже, ги отнасяше у дома и ги окачват? над вратата. Тази шепа жито се наричаше Карли — вероятно от Карлин.

Славянските народи имат същите обичаи. В Полша например последният сноп се нарича обикновено Баба. Там казват: „Бабата се таи в последния сноп.“ Случва се Бабата да се състои от дванадесет по-малки снопа, вързани заедно. В някои части на Чехия на Бабата, направена от последния сноп, придават формата на жена с голяма сламена шапка. Отнасят я в селището с последната каруца и две момичета я предават заедно с венец на чифликчията. Жените, които връзват снопите, се стараят да не останат последни, защото онази от тях, която върже последния сноп, ще роди дете през годината. Случва се жътварите да подвикват на жената, която връзва последния сноп, „Падна ти се Бабата“ или „Ти си Бабата“. Когато някои мъж в района на Краков връзва последния сноп, за него казват: „В него се таи Дядото“, а когато го връзва жена — „Бабата е в него“ и запиват жената в снопа така, че да се подава само главата й. Омотана по този начин, я отнасят с последната жътварска каруца в дома й, където цялото семейство я полива с вода. Остава така, докато свършат танците и през цялата година си запазва името Баба.

В Литва названието на последния сноп е Боба, което отговаря на полското Баба. Поверието е, че Боба се таи в последното неожънато жито. Лицето, което връзва последния сноп или изравя последния картоф, е обект на много закачки и получава и запазва задълго името Ръжената или Картофената старица. Последният сноп — Бобата — се прави във формата на жена, разнася се тържествено през селото с последната жътварска каруца и се полива с вода в къщата на стопанина, а после всички наред танцуват с нея.