Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
Русо прехапа устни.
— Това е много голяма чест за мене — запелтечи той.
— Освен това — продължи гостът, — понеже повечето дами от двореца са отлични музикантки, а и пеят прекрасно, пък и много от благородниците се занимават с музика и имат известен успех… операта, която ще избере госпожа дофината, ще бъде изпълнена, изиграна и изпята от група дами и благородници от двореца, а главните роли ще се изпълняват от техни кралски височества.
Русо подскочи на стола.
— Уверявам ви, господине — каза той, — че това за мене е неизмеримо голяма чест. Моля ви да изкажете на госпожа дофината най-смирената ми благодарност.
— О, но аз не съм свършил, господин Русо — каза господин Дьо Коани с усмивка.
— А! Така ли?
— Вярно е, че сформираната по този начин трупа е по-бляскава, но й липсва опит. Нужни са съветите на маестрото.
Русо отново стана, за да благодари. Този път комплиментът го беше трогнал и той се поклони грациозно на господин Дьо Коани.
— Ето защо, господине — каза благородникът, — Нейно кралско величество желае да дойдете в Трианон и ви моли да ръководите генералната репетиция.
— О! — промълви Русо. — Може би Нейно величество… не е помислила добре… Аз да дойда в Трианон…
— Не виждам, господине — поде студено господин Дьо Коани, — по какъв начин подигравките и думите на глупавите хора, които ви преследват, биха могли да смутят съня на такъв фин човек като вас, който освен това може да мине за най-великия писател в кралството. Ако проявявате подобна слабост, то прикрийте я добре, господин Русо.
— Господине, вие много изкусно ме принуждавате да приема, но помислете за моето положение — оттеглил съм се от света и живея сам и нещастен…
Терез изкриви лице.
— Виж ти! Бил нещастен! Какви капризи! — каза тя.
— О, господине, не ми причинявайте тази мъка, на мен, тъжния пратеник, натоварен да изпълни желанията на госпожа дофината.
— Господине, вашата любезност стопля сърцето ми, на вашето красноречие не може да се устои, а гласът ви толкова много ме вълнува…
— Ще успея ли да ви трогна?
— Не, не мога… Решително не мога. Здравето не ми позволява толкова дълго пътуване.
— Пътуване ли? О, господин Русо! Не мислете за това! Само час и четвърт е с карета.
Терез извика въодушевено. Възхищението й не беше предизвикано от Русо, а от великодушния принц. А Русо не можа да устои на тази последна проява на доброжелателство.
— Ще трябва да дойда — въздъхна той. — Никога не съм бил така умело убеждаван.
— Атакувам вашето сърце, господине… — възрази господин Дьо Коани. — Умът ви е непревземаем.
— Ще бъда на услугите на Нейно кралско величество, господине.
— О, господине, приемете благодарностите ми! Само от мое име. Ще се въздържа да ви благодаря от името на госпожа дофината, тъй като тя ще ми се разсърди, че съм й отнел възможността да го стори лично! Господин Русо, ще ми кажете ли в колко часа ще тръгнете? Кажете и ще ви изпратя моята карета или още по-добре — ще дойда да ви взема и ще ви откарам в Трианон.
— О, не, господине! Не съм съгласен с това! Ще дойда в Трианон, но както ми е удобно и както на мен ми се харесва. Отсега нататък не се занимавайте повече с мене. Ще дойда, кажете ми само в колко часа…
— Как, господине?! Вие ми отказвате да ви въведа там? Вярно е, че съм недостоен за това и име като вашето се представя само!
— Господине! Аз зная, че в двора вие заемате по-високо място, отколкото аз заемам където и да било по света… Аз не отказвам предложението ви, но си имам свои капризи. Бих искал да отида там, все едно че отивам на разходка… Всъщност това е моето условие.
— Добре, господине! Ще се постарая да не ви дразня с нищо. Репетицията започва тази вечер в шест часа.
— Много добре. В шест без четвърт ще бъда в Трианон. Пеша.
Русо посочи все още здравите си крака, които винаги обуваше грижливо.
— Пет левги! — смая се господин Дьо Коани. — Но вие ще се уморите! А и вечерта ще бъде тежка, внимавайте!
— Тогава имам на разположение карета и коне. Тя принадлежи на всички мои събратя от народа и е толкова моя, колкото и на съседа ми, като слънцето, въздуха и водата, и струва само петнадесет су.
— О, Боже мой! Пътническият файтон ли? Само като си помисля, и потръпвам!
— Дървените пейки на файтона са твърди за вас, но за мен са като меко легло.
Господин Дьо Коани разбра, че го отпращат, изказа отново благодарностите си, а също и повече или по-малко ясно предложи отново услугите си.